Робърт Шекли - Лаксиански ключ

— Ще ми кажеш ли какво представлява? — не издържа Грегър.

— Нямам никакво понятие — призна Арнолд. — Трябва да го анализирам.

С тези думи той гребна от прашеца и се отправи към бюрото си. Грегър остана до машината и замислено съзерцаваше растящия сив куп.

— Да бяхме го изключили докато разберем какво произвежда.

— В никакъв случай! Каквото и да е това, то струва пари.

Запали горелката, напълни една епруветка с дестилирана вода и пристъпи към работа. Грегър вдигна рамене. Отдавна беше свикнал с розовите мечти на приятеля си. Още от основаването на фирмата „ААА — ОПС“, Арнолд търсеше лесни пътища към богатството. Всичките му замисли до този момент им бяха донесли само загуби и неприятности, при това много по-тягостни от обикновената работа, с която се занимаваха. Но самият Арнолд бързо забравяше неуспехите си.

„Поне става весело“ — мислено се примири Грегър, след което седна и спокойно нареди нов пасианс.

Няколко часа в кантората цареше тишина. Производителят бръмчеше. Арнолд упорито работеше. Добавяше реактиви, преливаше, смесваше, сверяваше резултатите с табличните данни от дебели справочници. Грегър донесе сандвичи и кафе.

Един час след като се нахраниха Арнолд се надигна и заяви:

— Считай, че имаме голям късмет. Виждам ни в близко бъдеще като богаташи.

— И какво представлява този прашец? — поинтересува се Грегър. Може пък този път успехът наистина да ги е споходил?

— Това е тангриз!

— Тангриз?

— Точно така.

— Ще бъдеш ли така любезен да ми обясниш какво е това тангриз и на кого е толкова необходим?

— Мислех, че знаеш. Тангризът е основна храна за мелджианската раса. Всеки възрастен жител на Мелдж употребява ежегодно по няколко тона от този сив прашец.

— Ядат това?

Грегър погледна сивия куп с уважение. Машина, която двадесет и четири часа в денонощието произвежда храна, може да се окаже добро капиталовложение. Особено ако се отчете фактът, че производствените разходи са равни на нула.

Арнолд вече прелистваше телефонния указател.

— Ало? Търся корпорация „Междузвездни продукти“. Може ли да ме свържете с президента? Какво? Тогава с вицепрезидента. Много е важно. Какво? О’кей, слушайте. Мога да доставя на вашата корпорация практически неограничено количество тангриз. Това е освовната храна на планетата Мелдж. Какво? Да, да, точно така. Знаех си, че ще ви интересува. Какво? Да, разбира се, ще почакам.

Обърна се към Грегър:

— Тия корпорации… Да, да, слушам. Да, сър. Търгувате с тангриз? Страхотно…

Грегър се приближи. Опитваше се да чуе какво казват от другата страна.

— Цената ли? А каква е пазарната цена? А-ха… Пет долара за тон не е кой знае колко… Какво?! Пет цента за тон? Сериозно ли говорите?

Грегър се върна на стола. За него разговорът беше приключил.

— Да, да, разбирам. Извинете, не знаех.

Арнолд затвори телефона и каза:

— Май на Земята няма да продадем тоя прах. Тук живеят не повече от петдесет мелджианци, само че доставката до южното полукълбо ще ни изяде печалбата.

Грегър загрижено гледаше машината. Явно беше влязла в ритъм, защото бълваше плътна струя тангриз. Подът вече беше покрит с доста дебел слой от сивия прашец.

— Не се притеснявай — опита се да го утеши Арнолд. — Сигурно може да се използва и за други цели.

Върна се при бюрото и отвори справочниците.

— Дай да го изключим — предложи Грегър.

— А, не. Нека си работи. Нали ни прави парички…

Докато Арнолд се ровеше в книгите, Грегър се опита да отиде до прозореца. Оказа се, че не е толкова лесно да се ходи по сипкавия тангриз.

Привечер нивото на прашеца достигна над петдесет сантиметра. Няколко молива и автоматични писалки потънаха безвъзвратно. Грегър започна да се притеснява дали подът ще издържи.

Арнолд най-после затвори справочника и съобщи:

— Може да се използва и за още едно нещо.

— Какво откри?

— Тангризът се използва като строителен материал. След седмица-две се втвърдява и става здрав като гранит. Веднага се обаждаме в някоя строителна фирма.

Грегър се свърза със Строителна компания „Толедо-Марс“ и обясни на някой си мистър О’Тул, че могат да му доставят неограничено количество тангриз.

— Тангриз, казвате? Вече не се използва много, защото не поема боята и тя лесно се лющи от него. Но ако не знаете ще ви кажа, че на някаква планета живеят идиоти, които го ядат. Защо…

— Предпочитаме да го продаваме като строителен материал — твърдо заяви Грегър.