Робърт Шекли - Двойно обезщетение

— Значи и тук не сме в безопасност — каза Байртър изморено. — Но още не ни е хванал. Само няколко часа и ще сме в безопасност! В настоящето ще се съмне и ще можем да осребрим чека.

— Така ли, господа? — попита един мъжки глас.

Бартолд погледна и видя Бен Бартолдър, застанал пред тях с малък пистолет в здравата си лява ръка.

— Значи и на теб е обещал награда! — възкликна Бартолд.

— Разбира се. При това, нека да кажа, предложението му беше доста съблазнително. Но то не ме интересува.

— Така ли?

— Да. Интересува ме само едно. Искам да знам кой от вас двамата говори с мен снощи в кръчмата .

Бартолд и Байртър се спогледаха. После се обърнаха към Бен Бартолдър.

— Него искам — каза той. — Никой не може да обижда Бен Бартолдър. Дори и с една ръка, аз не съм по-лош от другите! Искам този човек. Другият може да си ходи.

Бартолд и Байртър станаха едновременно. Бартолдър отстъпи, за да са на мушката му и двамата.

— Кой от вас двамата, господа? Търпението ми не е безкрайно.

Той застана пред тях, като леко се поклащаше и изглеждаше твърде решен да действа. Бартолд прецени, че пистолетът е доста далеч, за да се опитва да го избие от ръката на Бен. Пък и спусъкът сигурно работи безотказно.

— Говорете! — остро изрече Бартолдър. — Кой от двама ви?

Бартолд отчаяно се мъчеше да разбере защо Бен Бартолдър не стреля. Защо просто не убие и двамата.

После се досети и веднага разбра как трябва да постъпи.

— Евърет?

— Да, Евърет? — отвърна Байртър.

— Сега ще се обърнем и ще се върнем във флипера.

— Ама пистолетът…

— Той няма да стреля. Тръгваш ли?

— Тръгвам — процеди през стиснати зъби Байртър.

Те направиха кръгом като войници и започнаха бавно да се отдалечават.

— Спрете! — извика Бен Бартолдър. — Спрете или ще застрелям и двама ви!

— Не, няма да го направиш! — извика му през рамо Бартолд. Вече бяха на улицата и се приближаваха към мястото, където бяха скрили флипера.

— Няма ли? Мислиш, че не смея?

— Не — отвърна Бартолд, като се приближи до флипера. — Ти не си такъв тип, че да застреляш невинен човек. А един от нас е невинен!

Байртър бавно отвори вратата на флипера.

— Не ми пука! — изкрещя Бартолдър. — Кой? Признай си, нещастен страхливецо! Кой от двамата? Ще се бием честно. Говори или ще ви застрелям и двамата на място!

— А какво ще кажат момчетата? — тихо попита Бартолд. — Ще кажат, че едноръкият си е изпуснал нервите и е убил двама невъоръжени непознати!

Бен Бартолдър свали пистолета.

— Бързо, влизай — прошепна Бартолд.

Те се вмъкнаха вътре и тръшнаха вратата. Бартолдър хвърли пистолета.

— Добре, господине — каза той. — Ти дойде два пъти тук, ще дойдеш и трети. Аз ще те чакам. Следващия път ще ми паднеш.

Той се обърна и се отдалечи.

Трябваше да се измъкнат от Мемфис. Но къде биха могли да идат? Бартолд не искаше да се озове в Кьонигсберг през 1676 година, при черната смърт. Лондон от 1595 година бе пълен с престъпните приятели на Том Бартъл, всеки от които с радост би прерязал гърлото на Бартолд заради предателството му.

— Тръгваме обратно — каза Байртър. — Към замъка на Девата.

— Ами ако дойде и там?

— Няма. Преминаването на граница от хиляда години е противозаконно. А кой човек на застрахователна компания би нарушил закона?

— Кой знае — замислено произнесе Бартолд. — Дано да си прав. Заслужава си да опитаме.

И активира флипера отново.

Тази нощ спаха на открито, на една миля от замъка на Девата. Останаха до флипера си и го пазиха поред. Накрая слънцето изгря — топло и жълто — над зелените ливади.

— Не дойде — каза Байртър.

— Какво? — стреснато се събуди Бартолд.

— Свърши, човече! В безопасност сме. Стана ли вече сутрин в настоящето ти?

— Сутрин е — отговори Бартолд и разтърка очи.

— Тогава ние спечелихме и аз ще стана крал на Ирландия!

— Да, спечелихме — каза Бартолд. — Най-после победа! По дяволите!

— Какво има?

— Онзи следовател! Гледай там!

Байртър заоглежда поляните и замърмори:

— Нищо не виждам. Сигурен ли си…

Бартолд го удари по тила с един камък. Беше го взел в ръка през нощта и го бе скрил, докато му дойде времето.

Той се наведе и опипа пулса на Байртър. Ирландецът беше жив, но щеше да остане в безсъзнание няколко часа. Когато дойдеше на себе си, щеше да бъде сам и без кралство.

Лошо, помисли си Бартолд. Но при тези обстоятелства щеше да бъде твърде рисковано да вземе Байртър обратно. Много по-лесно щеше да му бъде да иде сам до „Интертемпорална“ и да прибере чека за Евърет Бартолд. После да се върне след половин час и да вземе другия чек на името на Евърет Бартолд.