Робърт Шекли - Желанията на Силвърсмит

— Наистина ли можеш да си го позволиш? — попита го Силвърсмит. — Няма ли да си имаш неприятности с шефовете?

— Не се притеснявай за това. Знаеш ли, ти имаш истински добър усет за желания. Имаш добър вкус, но не си лаком. Предизвикателен си, но не нахален. Някои хора наистина прекаляват… Искат палати и роби, хареми пълни с претендентки за титлата „Мис Америка“.

— Предполагам, че тези неща са невъзможни — отбеляза спокойно Силвърсмит.

— Не, мога да се справя с това. Но то просто създава неприятности на онзи, който го пожелава. Даваш на някой мърльо точно копие на царски палат върху десет акра земя в Райнбек, Ню Йорк, и веднага разбираш, че данъчните са се нахвърлили отгоре му като ято лешояди. Човекът обикновено не може да обясни как е успял да спести пари за такъв палат от 125-те долара седмична заплата, която получава като младши счетоводител, така че данъчната служба си прави съответните изводи.

— Които са?

— Че е някой от ръководителите на Мафията, който знае къде е заровен съдията Картър.

— Но те не могат да докажат нищо.

— Може би. Но на кого му се ще да прекара остатъка от живота си в гледане на видеозаписите на ФБР?

— Не е приятна перспектива за любител на самотата — съгласи се Силвърсмит и преосмисли някои от плановете си.

— Ти си добър потребител — каза Магинис след две седмици. — Днес получаваш напълно безплатна премия. Получаваш четиридесетфутова яхта с пълно обзавеждане. Къде да ти я оставя?

— Ами закотви я при дока на вилата ми в Насау — каза Силвърсмит. — А, благодаря ти.

— Още един безплатен подарък — заяви Магинис три дни след това. — Десет допълнителни желания без ангажименти от твоя страна.

— Това прави общо осемнадесет до днес — каза Силвърсмит. — Може би трябва да дадеш шанс и на друг потребител.

— Не ставай глупав — възмути се Магинис. — Ние сме много доволни от теб.

Силвърсмит поглади брокатения си шал.

— Все пак има някакъв номер, нали? — каза той.

В течение на още един месец му бяха изпълнени четиринадесет желания. Силвърсмит и Магинис бяха седнали в шезлонги върху широката ливада на имението на Силвърсмит в Жуан-ле-Пен на френската Ривиера. Един цигулков квартет свиреше тихо зад гърба им. Силвърсмит отпиваше от една „Негрони“. Магинис, доста по-окосмен от обикновено, преглъщаше уиски със сода.

— Е, може да го наречеш „номер“ — съгласи се Магинис. — Но не е онова, което си мислиш.

— А какво е?

— Знаеш, че не мога да ти кажа.

— Няма ли все пак да ми вземеш душата и да ме изпратиш в ада?

Магинис избухна в силен смях.

— Точно това — заговори той през смях — е последното, от което би трябвало да се страхуваш. Извини ме сега. Имам среща в Дамаск за онзи арабски жребец, който искаше. Между другото, тази седмица получаваш премия от още пет желания.

Два месеца по-късно, след като бе освободил танцьорките, Силвърсмит лежеше мрачно замислен, сам, в леглото с императорски размери в осемнадесетстайния си апартамент в Рим. Вече бе получил двадесет и седем осъществени желания и не можеше да измисли нещо, което би могъл да поиска. Пък и освен това не беше щастлив.

Силвърсмит въздъхна и посегна за чашата, която винаги стоеше на нощното му шкафче, пълна с минерална вода, доставена от „Гросинджър“. Чашата беше празна.

— Десет прислужника и не могат да поддържат една глупава чаша пълна — промърмори той. Стана от леглото, пресече стаята и натисна звънеца за прислугата. После се върна в леглото. Минаха три минути и тридесет и осем секунди според ролекса му, изработен от масивен кехлибар, докато вторият помощник на иконома влетя в стаята.

Силвърсмит показа чашата. Очите на помощник-иконома се ококориха и той зяпна.

— Празна! — възкликна той. — Но аз изрично наредих на помощник-камериерката…

— По дяволите извиненията — каза Силвърсмит. — Някои хора ще трябва да се задействат или иначе ще хвърчат глави.

— Да, сър ! — каза помощникът. Той се завтече към вградения в стената хладилник до леглото на Силвърсмит, отвори го и извади бутилка минерална вода. Постави шишето върху поднос, взе снежнобяла салфетка, прегъна я но дължина и я прехвърли през ръката си. После избра една изстудена чаша от хладилника, огледа я за петънца, смени я с друга и избърса ръба със салфетката.

— Хайде стига си се мотал, стига си се мотал — заплашително произнесе Силвърсмит.

Вторият помощник на иконома бързо уви салфетката около бутилката с минерална вода и наля в чашата толкова опитно, че не разля и капчица. Той върна бутилката в хладилника и подаде чашата на Силвърсмит. Общо загубено време — дванадесет минути и четиридесет и три секунди.