Робърт Шекли - Желанията на царя

След като бе клечал зад стъклената витрина почти два часа, Боб Грейнджър почувства, че краката му изтръпват. Раздвижи се, за да облекчи болката, а щеката му за голф номер десет се изплъзна от скута му и издрънча на пода.

— Ш-ш-ш-т! — прошепна Джанис, която стискаше своята щека седми номер здраво.

— Не мисля, че ще дойде — каза Боб.

— Тихо, скъпи — прошепна Джанис отново и се вторачи в тъмнината, изпълваща магазина им.

Крадецът все още не се бе появил. През миналата седмица ги бе навестявал всяка нощ и мистериозно бе задигал цели генератори, хладилници и климатични инсталации. Мистериозно — защото нямаше разбити ключалки, срязани стъкла на прозорците или каквито и да било следи. Въпреки това той някак си успяваше да се вмъкне вътре и да изнесе значителна част от стоката им.

— Не мисля, че идеята е добра — прошепна Боб. — В края на краищата, човек, който е в състояние да вдигне цял хладилник на гърба си и да…

— Ще се справим — отвърна Джанис с увереността, която я бе направила главен сержант в моторизирания женски корпус. — Трябва да го спрем. Ще ни накара да отложим сватбата си.

Боб кимна в мрака. Със спестяванията си от армията той и Джанис бяха отворили в градчето универсален магазин и смятаха да се оженят, веднага щом като съберяха достатъчно пари. Когато обаче някой ти задига цели хладилници и климатични инсталации…

— Мисля, че чувам нещо — каза Джанис и стисна щеката още по-здраво.

Някъде в магазина се разнесе слаб звук. Чакаха. После чуха стъпки — някой крачеше по линолеума.

— Когато стигне до средата, запали осветлението — прошепна Джанис.

Най-накрая на фона на тъмнината в магазина доловиха очертанията на нещо още по-тъмно. Боб запали лампите и извика:

— Стой на място!

— О, не! — изохка Джанис и едва не изпусна щеката. Боб се обърна и преглътна. Пред тях стоеше същество, високо поне три метра. На челото му бяха поникнали рога, а на гърба му имаше малки крилца. Беше по сини дочени панталони, бял потник с ален надпис ПОЛИТЕХНИКА ЕБЛИС. На краката си носеше чифт протрити бели кожени ботуши, а русата му коса беше подстригана късо, почти до черепа.

— Проклятие — каза съществото, след като видя Боб и Джанис. — Знаех си, че в колежа трябваше да изкарам курс по невидимост. — Обгърна стомаха си с ръце и изду бузи. В същия миг краката му изчезнаха. Наду бузи още повече и успя да скрие и стомаха си. Но само толкова.

— Не мога — каза съществото и издиша въздуха от гърдите си. Стомахът и краката му се появиха отново. — Не знам как. Проклятие.

— Какво искате? — попита Джанис и се изправи в целия си ръст от метър и шейсет и пет.

— Какво искам? Нека помисля. О, да. Вентилаторът. — Прекоси помещението и вдигна един голям вентилатор на стойка.

— Един момент — обади се Боб и приближи гиганта със заплашително вдигната щека. Джанис го последва. — Къде мислите да отидете с това нещо?

— При цар Алериан — отговори гигантът. — Той си го пожела.

— Пожелал си го е значи — отбеляза Джанис. — По-добре го оставете на мястото му. — Тя също вдигна щеката над главата си.

— Но аз не мога да го оставя — отвърна младият гигант и малките му крилца затрепериха нервно. — Той е пожелан!

— Търсеше си го — каза Джанис. Въпреки че беше дребна, в женския корпус, където бе поправяла двигатели на джипове, бе добила добра форма. Замахна с щеката и русата й коса се развя.

— Ау! — извика тя в същия миг. Щеката отскочи от главата на съществото и едва не удари самата нея. В същия момент Боб замахна със своята към ребрата му.

Тя мина през гиганта и отскочи от пода.

— Безполезно е да се използва сила срещу един фера — каза младият гигант с извиняващ се тон.

— Какво? — учуди се Боб.

— Фера. Ние сме първи братовчеди на джиновете и сродени с девите чрез брак. — Той тръгна към средата на магазина. — А сега, моля да ме извините, но…

— Демон? — Джанис остана с отворена уста. Родителите й не бяха позволявали в къщата им да се говори за призраци или демони и тя бе израсла като закоравяла материалистка. Умееше да поправя всякакви механични неща и това беше задължението й като съдружник в магазина. Всички по-неземни грижи оставяше на Боб.

Боб, който бе възпитаван в либерален дух с „Магьосникът от Оз“ и други подобни, бе по-склонен да повярва.

— О, не съвсем — възрази гигантът. — Арабските джинове са ми братовчеди, както казах. Всички демони са роднини помежду си, но аз все пак съм фера.