Робърт Шекли - Желанието

В Ню Йорк винаги ти звънят на вратата точно в момента, когато си се разположил удобно на дивана, с твърдото намерение да се насладиш на заслужената почивка. Истински силната личност, един мъжествен и уверен в себе си човек, би казал: „Всички да вървят по дяволите, моят дом е моята крепост, ако получа телеграма, може да се пъхне и под вратата“. Но ако приличате по характер на Еделщайн, тогава ще си помислите, че блондинката от апартамент 12-С е дошла да ви върне содата. Или пък, тъкмо сега някой откачен режисьор е решил да ви съобщи, че е започнал да снима филм по писмата, които пращате на майка си в Санта Моника. (Защо не? Нали снимат филми и по много по-глупави материали?)

Обаче този път Еделщайн твърдо реши да не реагира на звънеца.

— Никого не чакам! — извика той, излегнат на дивана.

— Знам — отзова се глас от другата страна на вратата.

— Не ми трябват енциклопедии, речници и готварски книги — съобщи Еделщайн. — Каквото и да ми предложите, сигурен съм, че вече го имам.

Гласът каза:

— Нищо не продавам. Искам да ви дам нещо.

Еделщайн се усмихна с тънката иронично-печална усмивка на нюйоркчанин, който си знае урока: значи се надяват да измъкнат парите по друг начин.

— Не мога да си позволя да приема нещо безплатно — заяви той.

— Но това наистина е безплатно — подчерта гласът — Няма да ви струва абсолютно нищо — нито сега, нито по-късно.

— Не ме интересува — заяви Еделщайн и се възхити на своя твърд характер.

Гласът не отговори.

— Ако още стоите зад вратата, моля ви, вървете си.

— Скъпи мистър Еделщайн, искам да ви напомня, че цинизмът е само форма на наивност. Мъдростта е проницателност.

— Тоя пък ще ме учи — обърна се евреинът към стената.

— Е, добре, забравете всичко, което ви казах и си останете със своя цинизъм и предразсъдъци, хич не ми пука.

— Един момент — засегна се Еделщайн. — Какви предразсъдъци? Доколкото разбирам, вие сте само един глас зад вратата. Може да се окажете католик, адвентист от Седмия ден или евреин.

— Няма значение. Често ми се случва да се сблъсквам с такива като вас, довиждане.

— Чакайте!

Намрази се заради последната дума. Често попадаше в подобни капани. Веднъж например купи за десет долара илюстрован двутомник „Сексуалната история на човечството“. По-късно неговият приятел Манович му го показа по вестникарските будки. Струваше два деветдесет и осем!

Но гласът ще си тръгне и ще си помисли: „Тия евреи се мислят за голяма работа!“ После ще сподели впечатленията си при поредното посещение в любимия му клуб и ще лепне ново петно върху тях.

— Много съм слабохарактерен — печално констатира за себе си Еделщайн. След което извика: — Добре, влезте! От сега ви предупреждавам, че няма да купя нищо от вас.

Насили се да стане, но в същия миг замръзна на мястото си. Гласът отвърна „Благодаря“, след което се появи мъж. Беше минал през заключената с две резета врата!

— Един момент, моля ви, спрете за малко! — помоли домакинът. Усещаше, че ръцете му силно треперят, а сърцето му бие твърде бързо.

Посетителят не помръдна повече, а Еделщайн уточни:

— Току-що имах халюцинация.

— Искате ли да го направя още веднъж? — осведоми се гостът.

— О, Боже, не! Значи минахте през вратата? Съвсем се обърках.

Еделщайн се отпусна тежко на дивана. Мъжът седна на стола.

— Не мога да разбера какво стана? — прошепна евреинът.

— Използвам тези прийоми, за да пестя време — обясни посетителят. — Освен това, по този начин убеждавам недоверчивите. Името ми е Чарлз Ситуел. Аз съм полеви агент на Дявола. Но, моля ви, не се бойте — не идвам за душата ви.

— Как да ви повярвам?

— Разчитайте на думата ми. Уверявам ви, че през последните петдесет години при нас има небивал приток от всички раси — бели, негри, араби и евреи. Също така пуснахме и повече от определената бройка китайци, а от известно време провеждаме крупни операции на южноамериканския пазар. Честно казано, мистър Еделщайн, претоварени сме с души. Страхувам се, че в близко бъдеще ще се наложи да обявим амнистия на дребните грехове.

— И дойдохте за мен?

— О, Дяволе, не! Казах ви — всичките кръгове на Ада са препълнени!

— Тогава защо сте тук?

Ситуел енергично се наведе напред.

— Мистър Еделщайн, трябва да разберете, че Адът прилича донякъде на „Юнайтед Стейтс Стийл“. Работим с голям размах и държим монопол. Като всяка наистина голяма корпорация, държим на общественото мнение и искаме хората да ни споменават с добро.