Робърт Шекли - Желанието

— Разумно — отбеляза Еделщайн.

— Обаче ако започнем като Форд — да откриваме фирмени работилници и училища, — ще ни разберат погрешно. По същата причина не можем да строим Градове на Бъдещето или да се борим срещу замърсяването на околната среда. Дори не можем да помогнем на някоя изостанала страна, без да обосновем достатъчно ясно мотивите си.

— Да, да, разбирам колко сте затруднени.

— Но ние искаме все пак да направим нещо. Затова понякога, особено когато работите вървят толкова добре, какъвто е сегашният момент, раздаваме премии на избрани потенциални клиенти.

— И аз съм един от тях?

— Не съм казал, че сте грешник — успокои го Ситуел. — Казах „потенциални“, а това означава всички.

— А-ха, разбирам… И какви са тия премии?

— Три желания — отзова се гостът. — Това е традиционната форма.

— Хайде да видим дали съм разбрал правилно — помоли Еделщайн. — Ще изпълните три мои желания, така ли? Каквито и да са те? Без възражения и без обвързващи клаузи?

— Ще има само едно единствено условие.

— Знаех си — въздъхна Еделщайн.

— Много е просто. Каквото и да си пожелаете, вашият най-голям враг ще го получи двойно.

Евреинът се замисли.

— Значи ако поискам един милион долара…

— Другият ще получи два.

— А ако си пожелая бронхопневмония?

— Оня ще се разболее от двойна бронхопневмония.

— Как така?

— Ще заболеят и двата му бели дроба.

Еделщайн прехапа долната си устна и поклати глава:

— Не си мислете, че ви уча какво да правите, но… не изкушавате ли по този начин добрата воля на хората?

— Риск, мистър Еделщайн, риск. Но той е необходим поне по две причини. Това условие трябва да присъства. То играе ролята на обратна връзка, поддържаща хомеостаза1.

— Извинете, но аз…

— Добре, ще опитам по друг начин. Поставеното условие намалява силата на трите желания, като в същото време ги държи в разумни граници. Съгласете се, че желанието по принцип е много мощно оръжие, мистър Еделщайн.

— Представям си — неуверено каза домакинът. — А втората причина?

— Мислех, че ще се сетите — заяви Ситуел и оголи безупречните си, бели зъби в подобие на усмивка. — Това условие е нашият, така да се каже, фирмен знак. Клеймо, удостоверяващо истинския адски продукт.

— Разбирам… Ще ми трябва малко време да размисля.

— Предложението е в сила тридесет дни — уточни гостът. — Трябва само силно и ясно да произнесете желанието си. Останалото е моя грижа.

Ситуел тръгна към вратата, но Еделщайн го спря.

— Бих желал да обсъдя с вас един въпрос. По стечение на обстоятелствата просто нямам най-зъл враг. Дори мисля, че изобщо нямам врагове.

Ситуел се разсмя гръмко, даже му потекоха сълзи. Извади от джоба си лилава носна кърпа и изтри очи.

— Еделщайн, ама вие наистина сте възхитителен! Нямате врагове?! А братовчед ви Сеймур, на когато отказахте да заемете петстотин долара, за да започне бизнес за очистване на газове? Той приятел ли ви е?

— Не бях се сетил за Сеймур — призна Еделщайн.

— Ами мисис Абрамович, която злослови по ваш адрес, защото не се оженихте за нейната дъщеря Мариела? Ами Том Касиди, който притежава пълен комплект речи на Гьобелс? По цяла нощ мечтае да избие евреите, при това вие сте номер едно в списъка. Те какви са ви — приятели?

Както си седеше на дивана, Еделщайн внезапно пребледня и ръцете му затрепериха.

— Изобщо не ми е идвало на ум…

— Знам, всеки от вас казва така… Не се огорчавайте и не взимайте нещата толкова навътре. Но разберете, че шест-седем врагове — това е нищо. Уверявам ви, че цифрата е далеч по-голяма.

— Имената на останалите! — веднага се поинтересува Еделщайн.

— Не е нужно да ги знаете. Защо да се вълнувате излишно?

— Но аз трябва да знам кой е най-злият ми враг! Касиди? Да си купя ли пушка?

Ситуел поклати глава.

— Той е безвреден малоумен лунатик. Няма да ви докосне и с пръст, повярвайте ми. Най-злият ви враг е човек на име Едуард Самюел Манович.

— Сигурен ли сте? — попита потресен Еделщайн.

— Абсолютно.

— Но… Манович е най-добрият ми приятел!

— И заедно с това е най-големият ви враг — увери го Ситуел. — Случват се такива работи. Довиждане, мистър Еделщайн. Желая ви успех с трите желания.

— Чакайте! — развика се евреинът. В главата му напираха милиони въпроси, които искаше да зададе, но беше толкова объркан, че успя само да попита: — Как така се препълни Ада?

— Само небесата са безгрешни.

Ситуел се обърна и излезе през заключената врата.