Робърт Шекли - Жестоки уравнения

— Искрено се надявам на това — отвърна роботът.

— Разбира се, че може — продължи Халоран, но не чак толкова уверено. — Капитанът и аз си имаме установена процедура по този въпрос. Когато ти дава парола, той ми я казва и на мен. Но, в случай че пропусне както сега, той също така я записва.

— Така ли? — попита роботът.

— Да, така — отвърна Халоран. — Винаги. Задължително. Което, надявам се е станало и този път. Виждаш ли онази палатка зад теб?

Роботът извърна единия си сензор, но не отделяше другия от Халоран.

— Виждам я.

— Добре. Вътре в палатката има маса. Върху масата се намира сива метална папка.

— Правилно — каза Макс.

— Чудесно! Значи така. В папката има лист хартия. На него са написани жизненоважни данни — радиочестотите за спешна връзка, ей такива работи. Най-отгоре, подчертана с червено е действащата парола.

Роботът протегна и фокусира сензора си, а после го върна на място.

— Това, което ми казвате е истина, но неуместно. Мен ме интересува само дали вие знаете действащата парола, а не къде е написана тя. Ако можете да кажете паролата, аз трябва да ви пусна в лагера. Ако не, трябва да не ви пускам.

— Но това е лудост! — развика се Халоран. — Макс, буквояден идиот, такъв! Това съм аз , Халоран, и ти много добре го знаеш, дявол да те вземе! С теб сме заедно от деня, когато те включихме! Ако обичаш, престани да се правиш на Хорацио върху моста и ме пусни да мина!

— Вашата прилика с господин Халоран е странна — отбеляза роботът. — Но аз нито съм оборудван, нито оторизиран да провеждам идентификационни изследвания. Нито пък ми е разрешено да действам на базата на мои предположения. Единственото доказателство, което мога да приема е самата парола.

Халоран успя да сдържи яда си.

— Макс, стари приятелю — каза той. — Струва ми се, че ти намекваш, че аз съм извънземен.

— След като не знаете паролата, трябва да се придържам към такова заключение — отвърна роботът.

— Макс! — развика се Халоран и пристъпи напред. — За Бога!

— Не се приближавайте до периметъра! — заговори роботът и сензорите му просветнаха. — Който и каквото и да сте, отстъпете!

— Добре, отстъпвам — бързо произнесе Халоран. — Не се нервирай толкова.

Той отстъпи от периметъра и изчака сензорите на робота да угаснат. После седна върху една скала. Трябваше да помисли сериозно.

Беше почти средата на хилядочасовия ден на Регулус. Двете слънца висяха отгоре, изкривени като капки на фона на яркобялото небе. Движеха се бавно над тъмния гранитен пейзаж като колесницата на бога Вишну, която унищожава всичко до което се докосне.

Понякога някоя птица правеше бавни кръгове в сухия, горещ въздух. Няколко дребни животинки се влачеха от сянка на сянка. Едно същество, което приличаше на пор, се промъкна към края на палатката и малкият син робот не му обърна внимание. Един човек седеше върху скала и наблюдаваше робота.

Халоран вече усещаше ефекта от дългото излагане на слънце и жажда. Опитваше се да разбере положението си и да измисли начин да се измъкне от него.

Искаше вода. Скоро щеше да има нужда от вода. Не след дълго щеше да умре поради липса на вода.

С изключение на лагера, наоколо нямаше източник на питейна вода.

Но в лагера имаше вода колкото си искаш. Само че той не можеше да мине покрай робота.

Бийти и Джеймс щяха да се опитат да се свържат с него по график след три дни, но вероятно нямаше да се разтревожат, ако не им се обади. Свързването по радиото на къси вълни не бе сигурно даже и на Земята. Щяха да опитат отново привечер и на следващия ден. Ако не успееха да се свържат и тогава, щяха да се върнат.

Значи, кажи-речи след четири земни дни. Колко дълго би могъл да издържи без вода?

Отговорът усили скоростта на обезводняване. Когато загубеше между десет и петнадесет процента от теглото си поради обезводняване, щеше да изпадне в шок. И това щеше да се случи твърде скоро. Знае се, че бедуините, които останат без вода, могат да издържат до двадесет и четири часа. Мотористите от американския югоизток, изгубили пътя в пустините Бейкър или Мохаве, понякога не издържат и ден.

Регулус V бе горещ като Калахари и с по-ниска влажност от Мъртвата долина. Денят на Регулус продължаваше почти хиляда земни часа. Сега беше към средата си, което означаваше, че му остават петстотин часа под безжалостните слънца, без покрив или сянка.

Колко ли ще може да издържи? Един земен ден? Два в най-добрия случай.

Трябваше да забрави за Бийти и Джеймс. Трябваше да се снабди с вода от лагера, при това по-бързо.