Робърт Шекли - Закрила

— Това е неизбежно.

В този момент аз с удоволствие бих удушил дерга, ако не беше невидим и безтелесен. Имах неприятното чувство, че съм измамен от някакъв извънземен мошеник.

— Добре — казах аз, като се опитвах да контролирам гласа си и да говоря спокойно. — Благодаря ти за всичко. Ще се видим на Марс или някъде, където обикновено си прекарваш времето.

— Не желаеш ли повече никаква защита?

— Позна. И моля те, не тряскай вратата, когато излезеш.

— Но какво има? — дергът като че ли наистина беше объркан. — Вярно, рисковете в живота ти са се увеличили, но какво от това? Чест и гордост е да се противопоставиш на опасността и да я победиш. Колкото по-голяма е тя, толкова по-велика е радостта от избягването й.

За първи път тогава разбрах колко чужд ми е този извънземен.

— Не и за мен — казах аз. — Махай се!

— Твоите рискове се увеличиха — възрази дергът. — Но моят капацитет за откриването им е повече от достатъчен, за да се справя. Аз съм щастлив , че го правя. За мен е удоволствие да създавам защитна мрежа за теб.

Аз поклатих глава.

— Знам какво ще последва. Моите рискове ще продължат да се увеличават, така е, нали?

— Не съвсем. Що се отнася да нещастните случаи, ти вече си достигнал количествената граница.

— Какво означава това?

— Това значи, че няма да има увеличение в количеството на нещастните случаи, които ще трябва да избягваш.

— Добре. А сега, ако обичаш, се махай, по дяволите, оттук.

— Но аз току-що ти обясних…

— Разбрах, няма да има увеличение. Ще бъде същото както сега. Виж, ако ме оставиш на мира, естественото ми обкръжение ще се върне, нали? И заедно с него първоначалните рискове, нали?

— Сигурно — съгласи се дергът. — Ако оживееш.

— Ще се реша да поема този риск.

Дергът остана мълчалив известно време.

— Не можеш да си позволиш да ме изгониш — каза накрая той. — Утре…

— Не ми казвай. Ще избягвам опасностите си сам.

— Аз не мислех за опасностите.

— За какво тогава?

— Просто не знам как да ти го обясня — гласът му звучеше притеснено. — Казах ти, че няма да има количествени промени. Но не ти споменах за качествените .

— Как да разбирам това? — повиших глас аз.

— Опитвам се да ти кажа, че те преследва един гампер — каза дергът.

— Един какъв? Какво чудо е пък това?

— Гамперът е същество от моето обкръжение. Предполагам, че е бил привлечен от нарасналата ти възможност да избягваш рисковете, което се дължи на моята защита.

— Да го вземат мътните гампера и теб заедно с него!

— Ако той дойде, опитай се да го изгониш с имел. Освен това често върши работа и желязо, допряно до мед. Също така…

Аз се хвърлих в леглото и заврях глава под възглавницата. Дергът разбра намека. В един миг усетих, че си е отишъл.

Какъв глупак се бях оказал! Ние, жителите на Земята, имаме един общ недостатък. Вземаме всичко, което ни предложат, независимо дали имаме нужда от него или не. По такъв начин си докарваме купища неприятности.

Но дергът си беше отишъл и с най-лошата от всичките ми неприятности беше свършено. Ще внимавам известно време, ще оставя нещата да се оправят от само себе си. След няколко седмици вероятно ще мога…

Във въздуха като че ли се усещаше някакво бучене.

Седнах в леглото. Единият ъгъл на стаята бе странно тъмен и почувствах студен полъх към лицето си. Бученето се усили. Не точно бучене, а смях. Нисък и монотонен.

Нямаше нужда някой да ми подсказва какво да правя.

— Дерг! — изпищях аз. — Измъкни ме от тази работа.

Той беше тук.

— Имел! Просто го размахай пред гампера.

— Откъде, по дяволите, да намеря имел?

— Тогава желязо и мед!

Аз скочих към бюрото си, грабнах медната тежест за притискане на документи и се огледах диво за нещо желязно, за да го допра до нея. Тежестта изхвръкна от ръката ми. Аз я хванах, преди да падне. Тогава видях химикалката си и допрях пишещата сачма до тежестта.

Тъмнината изчезна. И студът също.

Предполагам, че съм припаднал.

След един час дергът заговори с триумфален тон:

— Видя ли? На теб ти е необходима моята защита.

— Предполагам, че е така — отвърнах му мрачно.

— Ще ти бъдат необходими някои неща — продължи дергът. — Самокитка, амарант, чесън, рохкава пръст…

— Но гамперът си отиде.

— Да. Обаче грайлерсът остана. Пък и ще ти трябват защитници против лийпите, фигите и мелгерайзера.

И така аз написах списък на билките, есенциите и подправките. Изобщо не си направих труд да го попитам за връзката между свръхнормалното и свръхестественото. Сега послушанието ми беше пълно.