Робърт Шекли - Измерения на чудесата

Ако не съм луд обаче, значи всичко наистина ми се случва. И това наистина случващо се е необичайно, уникално събитие, приключение от най-голяма величина. Явно (ако това наистина се случва) във Вселената има същества, превъзхождащи хората по разума си, както винаги съм подозирал. И тези индивиди провеждат лотарийни тиражи, в които изтеглят случайни имена. (Несъмнено имат пълното право да правят това; не виждам защо лотарията да е несъвместима с висшия разум.) И накрая, в тази предполагаема лотария е изтеглено моето име. Това е даваща възможности случка, току-виж, на Земята за пръв път й се пада печалба от тази лотария. И такава Печалба би могла да ми даде богатство или слава, или пък жени, или пък знание, а струва си да имам което и да е от тези неща. Следователно, като премисля всичко, за мен е по-добре да вярвам, че не съм луд, и да отида с този господин да си прибера Печалбата. Ако греша, ще се опомня в някое от онези заведения. Там ще се извиня на лекарите, ще заявя, че разбирам същността на халюцинацията си и вероятно ще успея да си възвърна свободата.“

Така си мислеше Кармоди и до това заключение стигна. В което нямаше нищо изненадващо. Твърде малко от човеците (с изключение на лудите) предпочитат извода, че са луди, пред възприемането на една зашеметяваща нова хипотеза.

В разсъжденията на Кармоди определено имаше доста сбъркани неща; по-късно те щяха да се надигнат, за да му вадят душата. Но човек би могъл да си каже, че в тези обстоятелства Кармоди се е справил твърде добре, щом въобще е разсъждавал.

— Не ми е много ясно какво става — каза Кармоди на Вестоносеца. — Има ли някакви условия, обвързващи получаването на моята Печалба? Тоест иска ли се от мен да правя нещо или да купя нещо?

— Няма никакви условия — увери го Вестоносецът. — Поне няма никакви, за които да си губим времето в приказки. Печалбата е безплатна; ако не беше безплатна, нямаше да е Печалба. Ако я приемате, трябва да ме придружите до Галактическия център, а дори само това пътешествие си струва усилието. Там ще ви връчат Печалбата. После, ако желаете, можете да се върнете с нея в този ваш дом. Ако ви е нужна някаква помощ за обратното пътуване, ние естествено ще ви съдействаме в пълната мяра на възможностите си. И това е всичко.

— Добре ми звучи — рече Кармоди точно с гласа на Наполеон, когато разглеждал предложенията на Ней как да разположат войските преди битката при Ватерло. — Как ще стигнем дотам?

— Ето така — каза Вестоносецът.

И преведе Кармоди през хола към килерчето, а оттам — през пукнатина в пространствено-времевия континуум.

Толкова лесно беше! След няколко секунди субективно време Кармоди и Вестоносецът бяха прекосили значително разстояние, за да пристигнат в Галактическия център.

Пътуването беше кратко, не повече от Мигновеността плюс една микросекунда на квадрат; и беше спокойно, тъй като никакви съдържателни преживявания не са възможни в толкова къс отрязък на времето. И така, след преход, за който не си струва и да се говори, Кармоди се озова сред широките площади и чуждоземни здания на Галактическия център.

Остана напълно неподвижен, за да позяпа, като особено впечатление му направиха трите слънца-джуджета, обикалящи се едно друго над главата му. Наблюдаваше дърветата, които мърмореха неясни заплахи към зеленоперите птици по техните клони. И забеляза други неща, които поради липсата на основа за сравнения не успя да възприеме.

— Ау — промълви той най-сетне.

— Моля? — обади се Вестоносецът.

— Казах „Ау“ — обясни Кармоди.

— О, аз пък си помислих, че казахте „Оу“.

— Не, казах „Ау“.

— Вече разбрах това — малко сопнато му отвърна Вестоносецът. — Как ви се струва нашият Галактически център?

— Много впечатляващо.

— Предполагам — безгрижно изрече Вестоносецът. — Разбира се, изграден е точно за да бъде впечатляващ. Лично аз мисля, че с нищо особено не се различава от който и да било друг Галактически център. Както ще забележите, архитектурата е именно това, което бихте могъл да очаквате — неоциклопски стил, типичен за правителството, липсват му всякакви естетически императиви, създаден е единствено да впечатлява избирателите.

— В тези носещи се из въздуха стълбища определено има нещо — каза Кармоди.

— Твърде театрално — отбеляза Вестоносецът.

— Ами онези колосални сгради…

— Да, проектантът доста спретнато е използвал сложносъставните обратни криви с преходни точки на изчезване — с тон на познавач заяви Вестоносецът. — Освен това е приложил изкривяване на времевите линии, за да предизвика страхопочитание. Да, предполагам, че може да се нарече хубавичко в най-всекидневния смисъл на думата. Сигурно ще ви е интересно да научите, че проектът за онази купчина здания, ей там, е бил прекопиран едно към едно от изложбата на „Дженеръл Мотърс“ на вашата родна планета. Бе преценен като изключителен образец на примитивния квазимодернизъм; отживялостта и уютът са основните му достойнства. А тези проблясващи светлини по средата на фасадата на Дрейфуващия мултистъргач са си чист галактически барок. Нямат никакво полезно предназначение.