Робърт Шекли - Измерения на чудесата

— Не, доколкото ми е известно.

— А какво ще кажеш за Асоциацията на независимите планетни оператори? Или за Скаготинската звездна кооперация? Или за Обединените планетни обитатели на Галактиката? Не? Твоята планета членка ли е изобщо на някаква междузвездна организация?

— Като помисля — не е — отвърна Кармоди.

— Така и подозирах — каза дребосъкът Кармоди. Обърна се към Чиновника: — Виж го тоя бе, идиот! Погледни тая твар, на която си връчил моята Печалба! Обърни внимание на тъпите му свински очички, на зверската челюст, на вроговените нокти!

— Момент само — намеси се Кармоди. — Не е нужно да се обиждаме.

— Ясно, ясно — отвърна Чиновникът. — Досега не съм се заглеждал. Тоест никой не би очаквал…

— Как така бе, дяволите го взели — прекъсна го чуждоземният Кармоди, — че всеки би могъл веднага да познае — тая твар не е Форма на живот от Клас 32. По-точно, той дори не е и близо до Клас 32, даже още не е заслужил Галактически статут! Безнадежден кретен такъв, връчил си моята Печалба на някакво си нищожество, на твар отвъд границите на приличието!

— Земята, Земята — провлачено мърмореше чуждоземният Кармоди. — Май вече си припомням това име. Наскоро имаше изследване на изолираните светове и особеностите на тяхното развитие. Земята беше спомената като планета, населена с маниакално свръхпродуктивен животински вид. Изключително ориентирани са към манипулиране на обекти. Замисълът им е да живеят в собствените си, все повече натрупващи се отпадъци. Накратко, Земята е едно болнаво място. Мисля, че е заличена от Галактическия генерален план поради хронична космическа несъвместимост. Впоследствие мястото ще бъде заселено наново и превърнато в резерват за жълти нарциси.

На всички въвлечени в случая стана болезнено ясно, че е допусната трагична грешка. Вестоносецът беше повикан и обвинен в небрежност, тъй като е пропуснал да забележи очевидното. Чиновникът твърдо отстояваше невинността си, като обаче изтъкваше разнообразни соъбражения, с които никой не искаше да се съобразява в момента.

Сред онези, чийто съвет потърсиха, беше и Лотарийният компютър, който — за да се придържаме към фактите — бе допуснал същинската грешка. Вместо да се извини или оправдае, Компютърът изяви правата си над грешката, с която явно се гордееше.

— Бях конструиран — каза заяви той — с изключително малки допустими отклонения. Бях създаден да изпълнявам сложни и изискващи точност операции, позволяващи не повече от една грешка на пет милиарда действия.

— Е, и? — попита Чиновникът.

— Изводът е очевиден — отговори Компютърът. — Бях програмиран за грешка и постъпих в съответствие с програмата си. Трябва да си припомните, господа, че за машината грешката е въпрос на етика, всъщност единственият въпрос на етика. Съвършената машина е една невъзможност, а всеки опит да бъде създадена съвършена машина е светотатство. Във всеки живот, дори в ограничения живот на машината е вградена грешка. Това е един от малкото начини, чрез които можем да отличим живота от детерминизма на неживата материя. Сложните машини като мен заемат неопределената област между живото и неживото. Ако никога не грешим, ще бъдем неуместни, чудовищни, безнравствени. Господа, аз твърдя, че неизправността е нашето средство да изразим благоговението си пред онова, което е по-съвършено от нас, но все пак не си позволява видимо съвършенство. И така, ако грешката не беше божествено програмирана в нас, ние щяхме съзнателно да проявяваме неизправности, за да покажем минималната свободна воля, с която сме дарени като живи творения.

Всеки склони глава, защото Лотарийният компютър говореше за свети дела. Чуждоземният Кармоди изтри сълза от бузата си и изрече:

— Не мога да не се съглася, макар и да не приемам последствията. Правото да грешиш е фундаментално в целия Космос. Тази машина е постъпила нравствено.

— Благодаря ви — простичко каза Компютърът. — Старая се.

— Но вие, останалите — продължи чуждоземният Кармоди, — сте показали най-обикновена тъпота.

— Това е наше неотменно право — напомни му Вестоносецът. — Тъпотата при неправилното изпълнение на нашите функции е собствената ни форма на религиозна грешка. Колкото и да е скромна, не заслужава презрение.

— Бъдете любезен да ми спестите лицемерната си набожност — прекъсна го Кармоди. Обърна се към Кармоди. — Чу какво беше казано тук и вероятно с мъждукащото си прачовешко съзнание си доловил някои от основните идеи.