Робърт Шекли - Измерения на чудесата

— Проклета да си — кресна Кармоди, — дрънкаш като сенатска подкомисия, но нищо не казваш!

— То е, защото съвсем се оплетох — изрече Печалбата със забележимо скимтене в гласа. — Велики Боже, ама ти какво си мислиш бе, човече, да не съм се пазарила за такива неща в договора си? Потресена съм, човече, направо ме втресе, ако щеш ми вярвай, и се опитвам да разнищя положението, защото ако не си взема главата в ръце, тая моя тиква ще се сгромоляса като колиба от извара.

— От кал — разсеяно я поправи Кармоди.

— От извара! — кресна му Печалбата. — Ей, човече, ти виждал ли си изобщо как се сгромолясва колиба от извара? Е, аз пък съм виждала и да ти кажа, гледката не е никак приятна.

— Доста вкиснато ми звучи — Кармоди се изкиска пресилено.

— Стегни се! — прошепна Печалбата напрегнато. — Стани едно цяло! Използвай освежаващия миг на отдих! За да забушува умът ти като звезда! Защото ето го и Мелихрон!

Кармоди се усещаше странно невъзмутим. Огледа разкривената околност и не откри нищо, което да не е видял досега.

— И къде е? — попита той Печалбата.

— Мелихрон се променя, за да е в състояние да разговаря с тебе. Отговаряй му дръзко, но тактично. С нищо не намеквай за неговия недъг, това само ще го разгневи. Внимавай да не…

— Какъв недъг?

— Внимавай да не забравиш единственото, което го ограничава. И преди всичко, когато ти зададе своя Въпрос, отговори му изключително предпазливо.

— Чакай бе! — спря я Кармоди. — Ти само ме объркваш! Какъв недъг? Какво го ограничава? И какъв ще бъде неговият Въпрос?

— Стига си се заяждал! Не понасям това! А и вече не мога да се поддържам в будно състояние. Отлагах зимния си сън нетърпимо дълго, и то само заради тебе. Чао, брато, не им позволявай да ти пробутват дървени центрофуги.

След тези думи змийчето удобно нагласи извивките си, пъхна опашката в устата си и заспа.

— Скапан кръшкач такъв — разпени се Кармоди. — Ще ми се наричаш Печалба, а? Ти си Печалба колкото двете монетки върху очите на труп.

Но Печалбата бе потънала в сън и не можеше — или не искаше — да чуе гълченето на Кармоди. А пък вече нямаше време за такива занимания, защото в следващия миг голата планина вляво от Кармоди се превърна в бушуващ вулкан.

Вулканът беснееше и бълваше пушеци, изхвърляше огнени езици и запращаше в черното небе ослепителни пламтящи кълба. Те се взривяваха на милиони греещи парчета, всяко се пръскаше отново и отново, докато небесата засияха величаво, засенчили трите бледи слънца.

— Олеле! — промълви Кармоди.

Беше като мексикански фойерверк в парка „Чапултепек“ на Великден и Кармоди искрено се впечатли.

Докато зяпаше, нажежените парчета падаха към земята и изчезваха в океана, изникнал, за да ги поеме. Многоцветни димни ленти се извиваха и гърчеха една през друга, дълбоките води съскаха и вдигаха пара, която се надигаше в чудато изваяни облаци, стапящи се в дъжд.

— Юхууу! — викна Кармоди.

Дъждът падаше на коси струи, задуха вятър, който събра стелещата се вода, сплете я, за да се смесят вятър и дъжд в гигантско торнадо. Като дърво с дебел ствол, черно със сребристи отблясъци, торнадото напредваше към Кармоди под ритмичния съпровод на оглушителни гръмотевици.

— Стига, де! — писна Кармоди.

Когато почти докосна краката му, торнадото се разпръсна, дъждът и вятърът се втурнаха към небето, гръмотевиците стихнаха до зловещ тътен. Зазвучаха ловджийски рогове и цитри ведно с виещи гайди и сладко стенещи арфи. Все по-високо се надигаше мелодията на тържество и приветствие, също като музиката в някой исторически филм с раздут производствен бюджет, заснет от „Метро Голдуин Майер“, но още по-хубава. Последен изблик на звуци, светлини, движение и разни други неща, после настъпи тишина.

Съвсем накрая Кармоди бе затворил очи. Сега ги отвори тъкмо навреме, за да види как звуците, светлините, движението и разните други неща се преливат в героичното голо тяло на мъж.

— Здрасти — каза мъжът. — Аз съм Мелихрон. Как ти се стори моето явяване?

— Направо ме разби — от душа изрече Кармоди.

— Нима? — попита Мелихрон. — Ама сериозно те разбих? Тоест не беше ли само впечатлен? Искам истината и недей да щадиш чувствата ми.

— Сериозно — потвърди Кармоди. — Сериозно ме разби.

— Е, много мило — отвърна Мелихрон. — Това, което видя, беше малко Въведение към Мен, сътворих го съвсем наскоро. И мисля, ама твърдо, че изразява нещо от мен, какво ще кажеш?