Робърт Шекли: Нека кървавият убиец...

— Колко по-уютно е да си сред живите — възразява сержантът. — Докато си жив, все имаш шансове да напуснеш строя. Има ротация, знаеш, макар и бавна — хората не стигат. Но шансове все пак има!

— Аз изтеглих шанса си — казвам. — И предпочитам да умра.

— Обещавам ти, че след шест месеца…

— Искам да издъхна — казвам вежливо. — Според военновремените закони имам това почетно право.

— Така е, никой не го оспорва — отвръща онзи с усмивка. — Но това е войната, стават грешки. Особено на война като тази.

Той се опъна назад и заключи длани на тила си.

— Помня как започна тази каша. Всички си мислеха — натискаш бутона и край. Но и ние, и червените имахме планини от противоракети и те хлопнаха всички ядрени гишета. А когато изобретиха забавителя на верижните реакции, изхвърлиха атомните бомби на боклука.

— Да не мислиш, че не знам тия неща?

— Врагът ни превъзхождаше числено — строго каза сержантът. — И още ни превъзхожда. Само китайците са един милиард! Трябваха нови бойци и лекарите се научиха да възкресяват мъртъвците.

— Знам бе… Слушай, приятел, аз също искам да победим. Много искам. С цялата си душа го искам. И винаги съм бил добър войник. Но вече ме цапардосаха три пъти и…

— Работата е в това, че червените също започнаха да възкресяват. И сега вече се решава кой кого. Ще победи онзи, който изкара повече войници. След няколко месеца ще се разбере кой е победил. Значи може човек малко да поостиска и да не се пеняви за тъпотии. Обещавам ти, ще те оставя на мира, ако те фраснат още веднъж. А сега нека да се…

— Искам да говоря с Генералния!

— Е, редник — отвърна не много дружелюбно, — върви тогава в стая 303.

Отидох във въпросната стая и зачаках. Чувствах се малко неловко заради забърканата каша, война е все пак… Но войникът също има права, дори и по време на война! Мамицата им брамини…

Цяла история е как получиха този прякор. Те не са индуси, още повече пък жреци, а най-обикновени лекари. А думичката „брамини“ им лепнахме, когато в един вестник се появи статия за тях. Тогава това все още беше сензация. Газетарчето, което написало статията, здравата се възхищаваше, че те могат да възкресяват мъртъвци и да ги връщат в строя. Страхотна новина! Та газетарчето включило по този повод и стихове на Емерсън 1 1 Ралф Емерсън (1803–1882) — американски есеист, философ и поет. . Те започваха така:

Значи така. Не знаеш дали убитият от тебе враг ще си остане труп, или вдругиден ще се върне пак да пуца към твоята траншея. Затова и не знаеш, когато си получиш куршумчето, дали си умрял непоправимо или не. Стихотворението на Емерсън се казва „Брахма“, затова започнахме да наричаме докторите „брамини“.

Когато те съживят за пръв път, дори ти е някак готино. Все пак по-приятно е да се живее, дори ако вземеш предвид житейските несгоди и тъй нататък. Но когато те убиват и възкресяват, убиват и възкресяват, в един момент ти писва! Започваш да си мислиш, дали пък не прекаляваш с умирачките, и тогава смъртта се оказва нещо като възможност да си отдъхнеш от този безкраен кошмар. Исаш само да не те възкресяват повече, нищо друго.

Вечен покой и нищо друго.

Онези умници горе обаче бързо включиха, че ако войникът бъде често съживяван, това започва да му действа на нервите и подкопава бойния му дух. Затова поставиха граница — не повече от три възкресения на фуражка. След третия път можеш да избираш ротация или спокойна смърт. Препоръчва се второто; опитай да си представиш какво въздействие може да окаже човек, умирал цели три пъти, върху нравствения облик на цивилните. Затова повечето строеваци предпочитат след третото възкресение една стопроцентова смърт.

А мен ме изработиха, възкресиха ме за четвърти път. Аз в общи линии съм патриот, обичам си родината, но това не означава, че ще им търпя номерата до безкрайност!

В края на краищата ме прие адютантът на Генералния, един снажен полковник със стоманен взор. От пръв поглед си личеше, че не понася безобразията. Беше вече осведомен за моя случай и не искаше да губи от скъпоценното си време, затова разговорът беше кратък.

— Редник! — отсече той. — Първо, изказвам искрените съжаления на командването. Второ, излезе нова заповед — тъй като червените са преизпълнили плана за възкресенията, ние нямаме избор. Вече личният състав ще излиза в заслужена почивка след шестото възкресение.