Робърт Шекли - Недокоснато от човешки ръце

— Хелмън! — изпищя Каскър.

Хелмън стоеше встрани. По челото му се стичаше пот. С намръщено лице той се мъчеше да разгадае речника.

— Май съм объркал превода — каза той.

— Направи нещо! — извика Каскър. Течността се опитваше да го притисне в ъгъла.

— Нищо не мога да направя… Аха, ето я грешката. Не е „всеки пие Вузи“, а „Вузи изпива всеки“. Това вече е нещо. Хелгците трябва да са просмуквали течности през порите си. Естествено, за предпочитане е да пият теб, вместо да пиеш ти.

Каскър се опита да се измъкне от течността, но тя му препречи пътя с весело бълбукане. В отчаянието си той грабна някаква кутия и я запрати по нея. Тя я улови, изпи я и я захвърли. После пак се насочи към него.

Хелмън хвърли друга кутия. Вузи изпи и нея, както и няколкото, които след това хвърли Каскър. После явно се умори, защото се прибра във варела си.

Каскър затръшна капака и седна отгоре разтреперан.

— Не е много добре — каза Хелмън. — Смятахме, че хелгците са имали хранителни навици като нашите. Разбира се, това не е задължително, така че…

— Не, не е. Разбира се, че не е. Мисля, че това е повече от ясно. Всеки може да види, че…

— Престани с това — скара му се Хелмън строго. — Нямаме време за истерични пристъпи.

— Съжалявам — каза Каскър и бавно се отдалечи от варела с Вузи.

— Значи трябва да приемем, че тяхното месо за нас е отрова — продължи Хелмън замислено. — Значи сега трябва да проверим дали тяхната отрова за нас е месо.

Каскър не каза нищо. Питаше се какво ли би станало с него, ако Вузи го беше изпило.

Гуменият блок все още се кискаше в ъгъла.

— Ето нещо, което прилича на отрова — каза Хелмън, половин час по-късно.

Каскър вече се бе възстановил напълно, ако не се брои лекото потрепване на горната му устна.

— Какво пише? — попита той.

Хелмън държеше малка туба и се взираше в етикета й.

— Нарича се „Плънка Пватскин“. На етикета е написано: „Внимание! Опасно! Плънка Пватскин е предназначена за запълване на дупки и пукнатини, не по-големи от два кубически вима. Не трябва да се яде при никакви обстоятелства. Активният инградиент ромотол, който прави Плънка Пватскин толкова ефективна, е много опасен, ако се приема вътрешно.“

— Звучи чудесно — каза Каскър. — Вероятно ще се пръснем по шевовете.

— Имаш ли друго предложение?

Каскър се замисли за миг. Храната на Хелг явно не беше годна за човешки същества. Може би отровата… А нима гладът не беше за предпочитане?

След миг вслушване в стомаха си реши, че не е за предпочитане.

— Хайде — каза той.

Хелмън улови горелката подмишница и развинти капачката на малката туба. Разклати я. Нищо не се случи.

— Запечатана е — отбеляза Каскър.

Хелмън проби тънкото фолио с нокът и остави тубата на пода. От нея започна да изтича зловонна зелена пяна.

Хелмън се вторачи в нея неуверено. Пяната бързо се издуваше и втвърдяваше.

— Може би са някакви дрожди — каза той и стисна горелката още по-здраво.

— Хайде, хайде — обади се Каскър. — Малодушието не е нахранило нито един стомах.

— Не ти преча — каза Хелмън.

Пяната стана колкото човешка глава.

— Докога трябва да продължава това? — попита Каскър.

— Рекламират го като плънка. Предполагам, че набъбва и запушва дупки.

— Да, но докога?

— За жалост не знам колко са два кубически вима. Все пак, не може да продължи много.

Със закъснение забелязаха, че Плънката е заела близо четвърт от помещението и не показва никакви признаци, че се кани да спре.

— Трябваше да се доверим на етикета — извика Каскър от другата страна на набъбващата пяна. — Това наистина е опасно!

Повърхността на плънката нарастваше и сякаш това ускоряваше набъбването. Единият й край докосна Хелмън и той отскочи назад.

— Внимавай!

Не можеше да достигне Каскър, който беше от другата страна на голямата пенеста сфера. Опита се да я заобиколи, но тя вече бе разделила помещението на две.

— Бягай! — извика той и се втурна към вратата зад себе си. Успя да я отвори точно когато пяната го достигна. Чу как вратата от другата страна се затръшна. Хелмън реши да не чака повече, излезе и затвори.

Остана за миг неподвижен, стиснал горелката. Едва сега си даде сметка колко е слаб. Усилието бе изтощило резервите на организма му почти докрай. Добре че все пак и Каскър успя да се измъкне.

Но проблемът не беше решен — плънката започваше весело да се излива през изкъртената ключалка. Опита се да я прогори, но без успех. Плънката явно беше неуязвима — като всяка добра плънка.