Робърт Шекли: На сутринта

— И почти бяха успели — каза Бейнтри. — Но идването ви тук не беше въпрос на късмет или статистически проценти.

— Какво искате да кажете с това?

— Господин Пиърсън, нека ви обясня. На Земята животът е лесен. Проблемите на човешкото съществуване вече са разрешени, но се боя, че решението е в ущърб на човешката раса. Земята изпитва стагнация. Процентът на раждаемостта продължава да спада, а този на самоубийствата расте. В Космоса се откриват нови възможности, но едва ли някой се интересува или си прави труда да дойде дотук. И все пак тези възможности трябва да се поддържат, ако расата иска да оцелее.

— Чувал съм точно тази реч — каза Пиърсън. — По новините, по солидо, чел съм я из вестниците…

— Това май не ви прави впечатление.

— Не ви вярвам.

— Но е истина — увери го Бейнтри. — Независимо дали вярвате или не.

— Вие сте фанатик — каза Пиърсън. — Не искам да споря с вас. Да предположим, че е истина. И тогава за какво пък съм ви аз?

— Ние отчаяно се нуждаем от хора — заговори Бейнтри. — Предлагахме всякакви привилегии, опитахме всеки възможен начин за набиране на хора. Но никой не иска да напусне Земята.

— Естествено. И?

— Това е единственият метод, който успява да направи нещо. Фирма „Приключения без граници“ е наша. Подходящите кандидати биват транспортирани тук и оставяни в джунглата. Наблюдаваме ги, за да видим как се справят. Това е едно чудесно място за изпитания. Както за отделния човек, така и за нас.

— А какво щеше да стане, ако не бях се справил?

Бейнтри повдигна рамене.

— Значи вие сте ме наели — продължи Пиърсън. — Прекарахте ме през изпитателния си полигон и аз се борих като луд, а вие ме спасихте в последния момент. И сега очаквате от мен да ви бъда благодарен за това, че сте ме спасили? И очаквате аз да осъзная, че съм един груб, издръжлив пионер? И очаквате да бъда изпълнен със смелия дух на първопроходците?

Бейнтри го гледаше твърдо.

— Да не би да очаквате сега да се запиша за изследовател? Бейнтри, вие да не ме мислите за луд или нещо подобно? Да не би наистина да предполагате, че аз ще изоставя твърде приятното си съществуване на Земята, за да ора някаква ферма или да се промъквам из джунглите на Венера? Вървете по дяволите, Бейнтри, заедно с проклетата си програма за спасение.

— Аз напълно разбирам как се чувствате — отвърна Бейнтри. — Нашите методи са малко груби, но положението ни ги налага. Когато се успокоите…

— Аз и сега съм напълно спокоен! — развика се Пиърсън. — Не ми досаждайте повече с проповедите си за спасението на света! Искам да си ида у дома. В някой удобен дворец на удоволствията.

— Можете да си тръгнете с полета тази вечер — каза Бейнтри.

— Какво? Просто така?

— Просто така.

— Не разбирам — поуспокои се Пиърсън. — Да не би да се опитвате да ме омотаете? Няма да стане… Отивам си у дома. Не мога да си представя, че някоя от отвлечените ви жертви би останала.

— Не остават — каза Бейнтри.

— Какво?

— Много рядко някой решава да остане. Но повечето реагират като вас. Те не откриват у себе си внезапна и дълбока обич към труда, нито пък всеобхватно желание да завладеят нова планета. Това го пише само по книгите. Всички искат да си идат у дома. Но често се съгласяват да ни помагат на Земята.

— Как?

— Като стават наши наемници — каза Бейнтри. — Наистина е приятно. Вие си ядете, пиете и се радвате на живота както винаги досега. А когато откриете подходящ кандидат, вие го убеждавате да предприеме едно приключение насън във фирма „Приключения без граници“. Точно както Бенц направи с вас.

Пиърсън го изгледа стреснато.

— Бенц ли? Този безполезен тип е наемник?

— Разбира се. Да не мислите, че нашите хора са отнесени идеалисти? Те са хора като вас, господин Пиърсън, които обичат да си прекарват приятно времето, обичат да са в центъра на събитията и може би даже обичат да правят добро за човешката раса при условие, че това не им носи някакви неприятности. Аз мисля, че на вас тази работа ще ви хареса.

— Може и да я опитам — каза Пиърсън. — За известно време.

— Ние и не искаме нещо повече — каза Бейнтри.

— Но как набирате нови колонисти?

— Е, точно това е смешното. След няколко години много от нашите наемници стават любопитни и започват да се чудят какво ли става тук. И се връщат.

— Добре — съгласи се Пиърсън. — Ще се опитам за известно време да ви намирам хора. Но само за известно време, докато ми се иска.

— Разбира се — каза Бейнтри. — Елате сега, време е да ви приготвим.