Робърт Шекли - Нарушителят

— Тали — спокойно каза директорът, — виждам, че този въпрос изостря отношенията ни. Затова предоставям на теб сам да го решиш. Знаеш, че годишно за всяко вакантно място в марсианското строителство се подават почти десет хиляди заявления. Ние отхвърляме по-добри специалисти от нас. Младежите години наред се учат в университетите, за да заемат тук определена длъжност, а после ще излезе, че мястото е вече заето. Като имаш предвид всички тези обстоятелства, смяташ ли, откровено казано, че Франклин трябва да остане?

— Аз… аз… а-а, дявол да го вземе, не, щом така поставяте въпроса. — Още не ми бе минал ядът.

— А може ли иначе да се поставя?

— Разбира се, не.

— Винаги е печално, когато са много званите и малко избраните — замислено каза директорът. — На хората е нужен нов подстъп. Бих искал да дам Марс за масово заселване. Някога и това ще стане. Но чак тогава, когато се научим да използваме местните източници.

— Добре — казах аз. — Ще отида да уредя заминаването му.

Когато се върнах, Франклин работеше на покрива на спектрографската лаборатория. Щом ме погледна в лицето, разбра какъв е отговорът.

Качих се в джипа и потеглих към космодрума. Знаех какво ще кажа на капитана, който бе допуснал Франклин да се качи на кораба му. Напоследък много зачестиха тия безобразия. Нека си сърба попарата — сега сам ще откара Франклин обратно на Земята.

Товарният кораб се намираше в стартовата шахта, само носът му стърчеше на фона на небето. Нашият ядрен физик Кларксън подготвяше кораба за отлитане.

— Къде е капитанът на това ръждясало корито? — запитах аз.

— Капитан няма — отвърна Кларксън. — Това е модел с автопилот и радиоуправление.

Почувствувах как нещо ме загриза под лъжичката.

— Няма капитан ли?

— Не.

— А екипаж?

— На кораба няма екипаж — каза Кларксън. — Нали знаеш, Тали.

— В такъв случай на кораба не може да има и кислород? — досетих се аз.

— Разбира се, че няма!

— И радиационна защита?

— Безспорно!

— Няма и топлинна изолация?

— Има само колкото да не се разтопи корпусът.

— И сигурно стартира с максимално ускорение? Нещо към тридесет и пет „ж“?

— Разбира се — потвърди Кларксън. — За безпилотен кораб то е най-икономично. А теб какво те смущава?

Не му отговорих. Отидох мълчешком до джипа и като натиснах докрай ускорителя, се понесох към спектрографската лаборатория.

Невъзможно е човек да остане жив след такъв рейс. Той няма никакъв шанс да оживее. Никакъв — нито дори един на десет милиарда. Физически е невъзможно.

Когато наближих лабораторията, Франклин вече бе довършил покрива и работеше долу, като съединяваше тръбите. Беше през обедната почивка и няколко души от Минната група му помагаха.

— Франклин — казах аз.

— Какво има, сър?

Набрах колкото се може повече въздух в дробовете си.

— Франклин, ти с оня товарен кораб ли долетя?

— Не, сър — отвърна той. — Все опитвах да ви обясня, че никакъв капитан не съм мислил да подкупвам, но вие така и не…

— В такъв случай — казах аз съвсем бавно, — как попадна тук?

— Благодарение на Истината!

— Не можеш ли да ми обясниш?

Около секунда Франклин размишляваше.

— Просто ужасно съм изморен от пътя, мистър Тали — каза той — но, май ще мога.

И той изчезна.

Стоях и тъпо примигвах. После един от минните инженери посочи нагоре. На височина около триста фута се рееше Франклин.

След миг той стоеше пак до мен. Имаше такъв премръзнал вид, а върхът на носа му бе порозовял от студ.

Нещо като мигновено преместване в пространството. Нулево прелитане! Да, бива си го!

— Това ли е Истината? — запитах аз.

— Да, сър — каза Франклин. — Така е, когато гледаш по-иначе на света. Достатъчно е само да прозреш Истината, истински да я видиш — и всичко става възможно. Но на Земята го наричаха хал… халюцинация. Казаха да престана да хипнотизирвам хората и…

— Можеш ли да ни научиш?

— Много лесно — отвърна Франклин. — Все пак ще е необходимо известно време.

— Нищо. Надявам се, все ще успеем да намерим свободно време. Да, предполагам, че ще можем. Дори съм сигурен. Нали времето, използувано за Истината, няма да е загубено на вятъра.

Не се знае колко още щях да дрънкам такива глупости, но Франклин буйно се намеси:

— Мистър Тали, означава ли това, че мога да остана?

— Можеш да останеш, Франклин. Дори нещо повече, ако се опиташ да ни напуснеш, ще те застрелям.

— О, благодаря ви, сър! А по отношение на сестричката ми? Може ли и тя да дойде?