Робърт Шекли - Мат на втори ход

— Как би могъл да въведеш несигурност в една игра на шах? — попита Бранч, който въпреки че не искаше, все пак се заинтересува от предложението на Елснър.

— Като кихнеш в неподходящ момент например. Как би могла машината да изчисли подобно нещо?

— Няма да бъде нужно. Просто ще го класифицира като странен шум и ще го игнорира.

— Вярно — Елснър се замисли за момент. — А тази битка… Тя колко ще продължи след действителното начало на сблъсъка?

— Около шест минути — отговори му Бранч. — Плюс или минус двадесет секунди.

— Това потвърждава идеята ми — каза Елснър. — Тази аналогия с играта на шах, която вие използвате, е погрешна. Всъщност сравнението не може да се направи точно така. И няма реално сравнение за ситуацията.

— Но за нас е удобно да мислим по този начин — намеси се Маргрейвс.

— Само че това е неправилен начин на мислене. Обявяването на шах и мат на краля не може да бъде сравнено с унищожаването на една флота. Нито пък и останалите положения са като в шаха. В шаха играчите правят ходовете си по предварително приети правила. А в тази игра вие можете да направите свои правила.

— Но тази игра също си има собствени правила — прекъсна го Бранч.

— Не — отвърна му Елснър. — Само КВК си имат правила. И действат съобразно тях. Я се замислете мъничко. Представете си, че изключите КВК. И дадете на всеки от командирите правото да мисли със собствената си глава. Да атакува, когато той сметне за подходящо, без да използва какъвто и да било шаблон. Какво ще стане тогава?

— Нищо — каза Маргрейвс. — КВК пак ще може да обхване цялата картина и на базата на планиращите си способности да предвиди изхода. Той може да се справи с атаките на няколко хиляди второстепенни компютъра. Тоест хора. При това с лекота. За него ще бъде като стрелба по глинени панички.

— И все пак вие трябва да опитате нещо — настоя Елснър.

— Чакай малко — каза Бранч. — Ти можеш да си създаваш каквито искаш теории. Но аз разбирам какво ми казва КВК и му вярвам. Все още съм командир на тази флота и няма да рискувам живота на хората, които командвам, заради някаква тъпа приумица.

— Тъпите приумици понякога печелят войни — настоя Елснър.

— Но обикновено ги губят.

— Войната и така си е изгубена според собственото ти признание.

— Но все пак мога да изчакам те да допуснат грешка.

— Мислиш ли, че ще я дочакаш?

— Не.

— Тогава?

— Ще чакам.

Довършиха обяда си в мрачно мълчание. След това Елснър се прибра в каютата си.

— Е, какво ще кажеш, Ед? — попита Маргрейвс и започна да разкопчава ризата си.

— Нищо — отвърна генералът. Той лежеше върху леглото си и се опитваше да не мисли за нищо. Беше му дошло до гуша. Логистика. Предварително обречени битки. Приближаващо поражение. Искаше му се да удари стената с юмрук, но се отказа. И без това си беше навехнал ръката. Искаше да спи.

Вече в просъница чу щракване.

Вратата!

Бранч скочи от леглото и натисна дръжката. После блъсна вратата с цялата тежест на тялото си. Заключена.

— Генерале, моля да се завържете с коланите към леглата. Ние атакуваме. — Беше гласът на Елснър по интеркома. — Разгледах вашата клавиатура, сър, и открих магнитните заключващи кодове. Много са полезни за в случай на бунт, нали?

— Идиот такъв! — изкрещя Бранч. — Ще убиеш всички ни! Този КВК…

— Аз съм изключил нашия КВК — весело отвърна Елснър. — Умно момче съм и мисля, че знам как точно едно кихане ще ги разстрои.

— Той е луд — извика Маргрейвс към Бранч. Двамата заедно заблъскаха металната врата.

После и двамата бяха отхвърлени на пода.

— Всички оръжия… Огън! По ваш избор, момчета! — чу се гласът на Елснър, предаван по комуникационната система на цялата флота.

Корабът се движеше. Атаката бе започнала.

Точките заплуваха заедно напред и пресякоха ничието пространство.

Сблъскаха се! Избухнаха енергийните заряди и започна бой.

Шест минути от човешкия живот. Цели часове за бързия електронен шахматист. Той провери за миг своите фигури, изчислявайки конфигурацията за атаката.

Нямаше никаква конфигурация!

Половината от фигурите на другия играч се втурнаха в пространството напълно безразборно. Цели флангове започнаха да напредват, да се пренареждат, да се извиват и преподреждат.

Как така да няма конфигурация? Трябва да има! Шахматистът знаеше, че всичко си има конфигурация. Трябваше само да я открие, да вземе под внимание направените вече ходове, да ги екстраполира и да определи какъв ще бъде резултатът.