Робърт Шекли - Мат на втори ход

Резултатът беше хаос!

Точките се събираха и разделяха, изменяха посоката на движението си, бягаха и се връщаха без всякакъв смисъл.

„Какво ли означава това?“ — питаше се шахматистът със спокойствието на метала, от който бе направен. Чакаше да се появи някаква смислена конфигурация на точките.

Гледаше безстрастно, докато собствените му фигури биваха изхвърляни от шахматната дъска.

— Сега ви пускам да излезете от каютата си — извика Елснър. — Но не се опитвайте да ме спрете. Мисля, че спечелих прословутата ви битка.

Ключалката щракна. Двамата офицери хукнаха по коридора към мостика, решили да разкъсат Елснър на парчета.

Когато влязоха забавиха ход.

Екранът показваше огромната маса на земната флота, нападаща разхвърляните тук-там точки на вражеските кораби.

Онова, което ги накара да се спрат напълно обаче, беше Нилсън, който се смееше, а ръцете му летяха над клавишите и бутоните на огромното главно табло за водене на боя.

КВК изчисляваше загубите.

— Земя — осемнадесет процента. Врагът — осемдесет и три. Осемдесет и четири. Осемдесет и шест. Земя — деветнадесет процента.

— Мат! — извика Елснър. Той застана зад Нилсън, стиснал в ръка един гаечен ключ. — Липса на шаблон. Зададох на техния КВК задачка, с която той не можа да се справи. Атака без видимо шаблонно подреждане. Безсмислени конфигурации!

— Но какво правят те? — попита Бранч, показвайки примигващите точки на вражеските кораби.

— Още се съобразяват с техния си шахматист — отвърна Елснър. — Още го чакат да им изчисли шаблона, по който е решил да напада ей този луд тук. Прекалена вяра имат в машините си, генерале. А този човек дори и не знае, че е хвърлил флотата в атака.

— …И натисни още трички за татко, зеленички като маслинки. Двенки, двенки, ясни ягодки червейки с кафяви обущенца, ах, кафевичките всички долу и осем червенички в добавка…

— Ами за какво ти е гаечният ключ? — попита Маргрейвс.

— Този ли? — Елснър претегли тежестта на желязото в ръката си. — Той е за да мога да изключа Нилсън, след като приключим атаката.

— …И пет с обич. И черни… Всички бутони бяха черни, когато бях малък. Помня аз, как натисках бутоните… Всичките заедно и един по един… И там в тревата… Ухххх!…

© 1953 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

Fool’s Mate, 1953

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

ISBN: 954-9513-05-X (т.3)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8983]

Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00