Робърт Шекли - Магазинче за мечти

— Това би ми допаднало повече — каза мистър Уейн с малко притеснена усмивка.

— Но това никой не знае. Дори вие може би не подозирате какви са вашите истински желания. Те може да включват собствената ви смърт!

— Това често ли се случва? — припряно попита мистър Уейн.

— Понякога.

— Аз не искам да умирам — каза мистър Уейн.

— Това… не се случва често — поправи се Томпкинс, поглеждайки към пакета, който мистър Уейн държеше.

— Но откъде мога да знам че всичко това е истина? Вашата цена е изключително висока — това ще струва всичко, което имам. А доколкото знам, вие ще ми дадете наркотик и аз ще сънувам! Всичко, което притежавам, само за една доза хероин и красиви измислици!

Томпкинс се усмихна окуражително.

— Моите опити не притежават действието на наркотик и вашите преживявания няма да бъдат само един сън.

— Ако това е вярно — каза мистър Уейн, леко раздразнен, — защо не мога да остана в желания свят завинаги?

— В момента работя върху този проблем — каза Томпкинс. — Ето защо моята такса е толкова висока — да набавям материали, да експериментирам. Опитвам се да намеря начин да направя прехвърлянето постоянно. Досега не съм успял да прекъсна връзката между човека и неговия свят. Тя винаги го връща обратно и нищо не може да прекъсне тази нишка освен смъртта. Но аз все още се надявам, че ще успея.

— Ако успеете, това ще бъде голямо постижение — каза учтиво мистър Уейн,

— Да, ще бъде! — извика Томпкинс с искрено вълнение. — Тогава ще превърна това магазинче в спасителен изход, който ще бъде достъпен за всички! Всеки ще може да се пренесе в света на своите мечти, в света, който най-много му допада и ще остави това проклето място на червеите и плъховете…

Томпкинс прекъсна мисълта си по средата и отново стана ледено спокоен.

— Страхувам се, че това са само мечти. Аз все още не мога да предложа бягство завинаги от Земята. Поне не такова, което да изключи смъртта. И може би никога не ще мога да постигна това. Засега всичко, което мога да ви предложа, е една ваканция. Промяна, поглед в един друг свят — свят на вашите скрити Желания. Вие знаете цената. Аз ще ви върна всичко, ако останете недоволен!

— Много мило — искрено се зарадва мистър Уейн. — Но остава другото, за което ме предупредиха моите приятели. Десетте години от живота ми.

— Това е неизбежно — Каза Томпкинс, — и не може да бъде възстановено. Моят опит подлага нервната система на изключително голямо напрежение и съответно се намалява продължителността на живота. Това е една от причините, заради които нашето така наречено правителство обяви опитите ми за незаконни.

— Но те не съблюдават тази забрана много строго — обади се мистър Уейн.

— Не. Тези опити са официално забранени като пагубно мошеничество. Но те също са хора и искат да напуснат Земята така, както и всички останали.

Цената, размишляваше мистър Уейн, притискайки плътно пакета, и десет години от моя живот срещу изпълнението на моите скрити мечти.

— Наистина трябва да помисля!

— Помислете — каза Томпкинс с безразличие.

През целия път до вкъщи мистър Уейн мислеше за това. Когато влакът пристигна в Порт Уошингтън, той още размишляваше — дори и в колата, която го откара в къщи той мислеше за Томпкинс, за думите му, които обещаваха възможно изпълнение да неговите желания.

Но всичко свърши щом влезе в дома си. Джанет, жена му, настояваше да предупреди прислужницата, която отново започнала да пие. Синът му Томи се нуждаеше от помощ за яхтата, която щяха да пуснат на вода следващия ден. А неговата малка дъщеря му заразказва за деня, прекаран в детската градина.

Мистър Уейн разговаря с прислужницата твърдо, но учтиво. Помогна на Томи да боядисат корпуса на яхтата с антикорозионна боя, изслуша Пеги за нейните приключения в градината. По-късно, когато децата си легнаха и те с Джанет останаха сами във всекидневната, тя го попита дали се е случило нещо.

— Какво може да се случи?

— Изглеждаш разтревожен от нещо — каза Джанет. — Имаше ли много работа в кантората?

— О, нищо особено…

Той, разбира се, не би казал на Джанет, нито на някой друг, че бе взел свободен ден и бе посетил Томпкинс. Нито можеше да сподели мислите си за правото на всеки човек веднъж в живота си да види изпълнени своите най-съкровени желания. Джанет не би могла да разбере това, тя бе прекалено земна.

Следващият ден в кантората бе необикновено напрегнат. Уол Стрийт бе в паника заради събитията в близкия изток и Азия и цените на акциите се променяха. Мистър Уейн се залови за работа. Той се опитваше да не мисли за своята постъпка, за която трябваше да заплати с всичко, което имаше, и с десет години от живота си. Каква лудост! Старият Томпкинс трябва да е ненормален!