Робърт Шекли - Цената на риска

В просъница се чудеше дали бе избягнал смъртта. Или все още беше изкусно съживен труп, който още ходи поради некадърността на смъртта. (О, боже, напоследък смъртта е толкова мудна! Джим Рейдър се движеше с часове след смъртта си и в същност отговаряше на въпросите на хората, преди да бяха успели да го погребат прилично.)

Рейдър бързо отвори очи. Беше сънувал нещо… неприятно. Не можеше да си спомни какво.

Отново затвори очи и с лека изненада си припомни времето, когато нямаше неприятности.

Беше преди две години. Беше едър, приятен млад мъж и работеше като помощник шофьор на камион. Не беше надарен с нищо. Прекалено скромен, за да има мечти.

Дребният шофьор на камиона с изопнатото лице мечтаеше и заради него.

„Защо не опиташ в някое телевизионно шоу, Джим? Ако имах твоята външност, аз бих опитал. Харесват приятни, обикновени момчета, които не са особено надарени. Като участници в разни състезания. Всеки харесва такива момчета. Защо не се позаинтересуваш?“

И така, той се заинтересува. Собственикът на местната телевизионна компания му обясни по-нататък.

— Разбиращ ли, Джим, на публиката й е дошло до гуша от добре обучени атлети с техните заучени рефлекси и професионална смелост. Кой може да се развълнува от такива хора? Кой може да се постави на тяхно място? Хората обичат да гледат вълнуващи неща, естествено, но не и когато някой тип го превръща в бизнес за петдесет хиляди долара годишно. Ето защо организираните спортове са в упадък. Ето защо шоу-програмите на силните усещания имат огромен успех.

— Разбирам — отвърна Рейдър.

— Преди шест години, Джим, Конгресът прокара закона за доброволното самоубийство. Тогава старите сенатори говориха много за свободната воля и за самоопределението. Но всичко това са глупости. Знаеш ли какво в същност означава този закон? Значи, че и аматьорите могат да рискуват живота си за много мангизи, а не само професионалистите. В миналото трябваше да си професионален боксьор или футболист, или хокеист, ако искаш да ти разбият главата, за да получиш пари. Но сега тази възможност е открита и за обикновените хора като тебе, Джим.

— Разбирам — повтори Джим.

— Това е чудесна възможност. Да вземем например теб. Ти не превъзхождаш другите, Джим. Всеки може да направи онова, което можеш и ти. Ти си на средното ниво. Мисля, че сензационните шоу-програми ще те лапнат.

Рейдър си позволи да мечтае. Телевизионните шоу-програми изглеждаха сигурен път към богатството за приятен, млад човек без особени заложби или подготовка. Той написа писмо до една шоу-програма, наречена „Риск“, и приложи снимката си.

„Риск“ се заинтересува от него. Телевизионната компания Джей Би Си го проучи и установи, че е достатъчно обикновен, за да се хареса и на най-внимателния зрител. Произходът и политическата му принадлежност бяха проверени. Най-накрая го извикаха в Ню Йорк и разговаря с мистър Мулиън.

Мулиън беше чернокос, напрегнат и докато говореше, дъвчеше дъвка.

— Ставате — отсече той. — Но не за „Риск“. Ще се появите в „Провал“. Това е половинчасово дневно предаване по трети канал.

— Брей — зарадва се Рейдър.

— Не ми благодарете. Получавате хиляда долара, ако спечелите или се класирате втори, и една утешителна награда от сто долара, ако загубите. Но това не е важно.

— Не, сър.

— „Провал“ е малко шоу. Джей Би Си го използува като пробно изпитание. Спечелилите първо и второ място на „Провал“ се прехвърлят на „Извънредно положение“. Наградите са много по-големи при него.

— Знам това, сър.

— И ако се представите добре в „Извънредно положение“, следват първокласните шоу-програми на силните усещания, като „Риск“, „Подводни опасности“, излъчвани за цялата страна и с огромни награди. И после идва наистина големият удар. От теб зависи докъде ще стигнеш.

— Ще направя всичко възможно, сър — обеща Рейдър.

Мулиън спря да дъвче дъвка за момент и произнесе едва ли не почтително:

— Можеш да го направиш, Джим. Запомни това. Ти си от народа, а народът може всичко.

Начинът, по който го каза, накара Рейдър да изпита моментно съжаление към мистър Мулиън, който беше чернокос и къдрав, с изскочили очи и очевидно не беше от народа.

Те се ръкуваха. Тогава Рейдър подписа документ, който освобождаваше Джей Би Си от всякаква отговорност, в случай че загуби живота си, крайниците или разума си по време на състезанието. Подписа и друг документ за правата си по закона за доброволното самоубийство. Това бе чиста формалност, но законът го изискваше.