Уилям Шекспир - Ромео и Жулиета (Трагедия)

МОНТЕКИ

Жена ми, княже, тази нощ почина

от мъка по изгнаното ни чадо.

Какво ми готви още злата орис?

КНЯЗЪТ

Виж там и сам ще разбереш какво!

МОНТЕКИ

О, синко невъзпитан! Да избързаш

и влезеш пред родителя си в гроба!

КНЯЗЪТ

За кратко сдръжте горестния вопъл,

додето изясним на този ужас

причината, развитието, края!

След туй във мъката ще ви предвождам

дори и до смъртта. Но дотогава

носете свойта болка търпеливо!

Заподозрените да се явят!

БРАТ ЛОРЕНЦО

От тях съм аз най-главният: най-малко

способен за туй дело, но най-много

от уликите сочен за виновен.

Защитник-обвинител, тук заставам

пред вас да се виня и оправдавам!

КНЯЗЪТ

Тогава говори, каквото знаеш!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ще бъда кратък, тъй като е кратък

за дълги речи моят жизнен срок.

Ромео — този тук — бе мъж на тази

девойка — Жулиета, а пък тя

бе негова жена. Аз сам венчах ги,

ала денят на тайната им сватба

бе ден и за Тибалтовата гибел,

която прати младия съпруг

в изгнание. По него Жулиета

бе скръбна — не по своя братовчед;

а вий, за да отмахнете скръбта й,

я обещахте и насила щяхте

да я омъжите за графа Парис.

Нещастницата! С ужас във очите

при мен дотича тя и ме закле

да я спася от този втори брак,

заплашвайки ме, че в противен случай

ще се убие в моята килия.

Тогава аз — от опита си воден —

й дадох приспивателна настойка

и тя подейства, както и очаквах,

придавайки й външен вид на мъртва.

В туй време аз написах на Ромео

да дойде тука, за да я измъкнем

от временния гроб — сега, в таз нощ,

когато силата на мойта смес

бе длъжна да престане. Но монахът,

когото бях изпратил към Ромео,

бе задържан случайно и ми върна

писмото едва снощи. Нямах как

и във часа, когато Жулиета

би трябвало да се събуди, аз

дойдох да я измъкна сам от склепа

на нейните деди, като си мислех

да я укрия в своята килия

и да извикам втори път Ромео

да си я вземе. Но когато дойдох —

минути преди времето, — видях

граф Парис и Ромео бездиханни.

Жулиета се пробуди в този миг

и, молейки я да се примири

със волята Господня, аз опитах

да я измъкна вън, но шум от стража

изплаши ме, а тя не пожела

да ме последва — и с отчаян жест

посегнала е — явно — върху своя

тъй млад живот! Това е моят разказ.

За брака таен дойката й знае.

И ако вий намерите, че има

за случилото се вина във мен,

приложили закона си най-строго,

скъсете, моля, с някой ден и два

тоз стар живот, на път и без това!

КНЯЗЪТ

Ний знаем те за праведен човек.

Да чуем и слугата на Ромео!

БАЛТАЗАР

Аз съобщих на своя господар

вестта за Жулиетината смърт.

Препуснахме от Мантуа дотука

и тук, пред гробницата, той ми даде

това писмо от него за баща му

и ме заплаши, че ще ме убие,

ако не го оставя сам във гроба.

КНЯЗЪТ

Подай това писмо! Ще го прегледам.

Къде е пажът на граф Парис, който

е викнал стражата?… Момче, кажи ни

какво е дирил твоят господар

из тез места?

ПАЖЪТ

Той носеше цветя

на мъртвата. Отпрати ме встрани,

ала един със факла се опита

да влезе в гробницата. Господарят

измъкна шпагата си срещу него,

а аз побягнах да извикам помощ.

КНЯЗЪТ

С писмото си Ромео потвърждава

словата на монаха. Той разказва

за тяхната любов и за това

как той, узнал за нейната кончина,

от беден аптекар отрова купил

и с нея тук дошъл, за да умре

под този свод до свойта Жулиета.

Къде са тези кръвни врагове?

Монтеки? Капулети? Вижте как

наказана бе вашата вражда:

чрез любовта небето умъртви

едничките ви радости! Уви,

и аз, задето гледал бях през пръсти

на крамолите ви, загубих двама

от своите близки. Да, платихме всички.

КАПУЛЕТИ

Ръката си ми дай, Монтеки, братко!

Едничка нея аз ти искам в откуп

за свойта Жулиета!

МОНТЕКИ

Не, ще имаш

по-щедър дар. На нея аз ще вдигна

прекрасен паметник от чисто злато,

тъй дивен, че Верона, докогато

се казва тъй, ликът й ще блести,

най-пръв от всички градски красоти!

КАПУЛЕТИ

А аз Ромео в злато ще излея,

та той навеки да стои до нея

и да се помнят две дечица мили,

враждите на бащите си платили!

КНЯЗЪТ

На съд печален тръгвайте след мен!

На дрязгите ви дойде мирен край,

но в облаци е идващият ден,

защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и Жулиета!