Уилям Шекспир: Ромео и Жулиета (Трагедия)

не само за да зърна във лицето

покойната, но още за да смъкна

от мъртвия й пръст един особен

безценен пръстен, който ми е нужен

за спомен скъп! Така че — да те няма!

И хубаво си знай — ако се върнеш

от любопитство, за да проследиш

какво ще правя, аз ще те накъсам

на късчета и с тях ще утоля

таз пръст, все още алчуща за мърша!

Подбудите ми и часът среднощен

ме правят по-свиреп и кръвожаден

от гладен тигър и от бясна буря!

БАЛТАЗАР

Отивам си веднага, господарю!

РОМЕО

И тъй ще ми докажеш свойта дружба.

Дръж туй от мен! Бъди щастлив! Пътувай!

БАЛТАЗАР (настрани)

Все пак ще се укрия недалеч.

Съмнява ме със своя вид и реч.

Отдалечава се.

РОМЕО

Презряна паст, погълнала без жал

най-сладостното късче на света,

аз гнилата ти челюст ще разчекна

и с още плът ще те натъпча силом!

Отваря гробницата.

ПАРИС (настрани)

Това е наглият Монтеки, който

уби Тибалт и със това докара

смъртта на моята невеста! Ей го,

сега дошъл е, за да поругае

телата им за своя скверна цел!

Но аз ще го изоблича и хвана!…

Кощунството си прекрати веднага,

изгнанико! Тъй значи, твойта мъст

преследва свойте жертви и във гроба?

Задържам те! Готви се да умреш!

РОМЕО

Готов съм вече и затуй съм тук.

Младежо смел, недей да предизвикваш

отчаяния! Бягай! Остави ме!

Побой се от безброй мъртъвци

наоколо ни! Моля ти се, момко,

не ме вбесявай и недей въвлича

нов грях върху главата ми! Върви си!

Аз повече от себе си те любя,

щом себе си — не тебе — ще погубя!

Върви си и повтаряй всеки ден,

че бил си от безумец пощаден!

ПАРИС

Не ща да слушам твоите молби!

Задържам те като престъпник! Стой!

РОМЕО

Тогава защитавай се, хлапе!

Сражават се.

ПАЖЪТ

Сражават се! Ще викна караула!

Излиза.

Граф Парис пада.

ПАРИС

Умирам! Имай милост, положи ме

във гробницата, редом с Жулиета!

Умира.

РОМЕО

Ще го направя. Но да видя кой е.

Меркуциовият роднина, Парис?

Какво ми беше казал Балтазар,

когато яздехме, а аз във свойто

объркване дори не го дочух?

Че Парис трябвало да се венчае

за Жулиета? Тъй ли ми го каза

или сънувал съм? Или сега

въобразявам си, че съм го чул,

понеже бедният я спомена?

Подай ръка, ти, вписан редом с мене

във страницата черна на съдбата!

О, аз ще те положа в дивна крипта!

Каква ти крипта! Във прозирен купол,

защото Жулиета спи под него

и нейното присъствие излъчва

сияния такива, че превръща

и гроба мрачен в празничен чертог!

Мъртвецо, спи, от друг мъртвец погребан!

Полага тялото на Парис в гробницата.

Говорят, че умиращите често

изпитвали необяснима радост.

Болногледачите наричат туй

„предсмъртна мълния“. Но не, това е

не мълния, а радостна заря!

О, моя обич! О, любима моя!

Смъртта, на твоя дъх меда изпила,

все пак се е оказала без сила

пред хубостта ти и не е могла

да те превземе! Стягът на живота

пламти по твойте устни и страни!

По тях врагът не е развял все още

студеното си пепеляво знаме!

А ето те и теб, Тибалт, във твоя

ръждив от кръв саван! Каква услуга

бих могъл да ти сторя освен тази,

с ръката, тебе хвърлила във мрак,

да хвърля в мрака, който бе твой враг?

Прости ми, братовчеде! Жулиета,

защо тъй дивна си? Нима да вярвам,

че оня костелив старик с косата

държи те жива тук, за да му бъдеш

любовница? От страх, че е така,

аз ще остана в мрачния му замък

завинаги със теб и твойта свита

от червеи! Да, този кът избирам

за вечния си отдих! Тука аз

от морното си тяло ще отхвърля

ярема на злокобните звезди!

Очи, за сетен път я погледнете!

Ръце, за сетен път я прегърнете!

Вий, двери на дъха, във нежност свята

скрепете на целувката с печата

безсрочната спогодба между мене

и вечно алчната за плячка смърт!

Водачо мой горчив, кормчио гаден,

насочвай към зъбатите скали

съсипаната ми от бури лодка!

За теб, Любов!

Пие.

О, честни аптекарю,

лекарствата ти действат, както трябва!

Целувайки, умирам!

Пада.

Влиза Брат Лоренцо с фенер, лост и кирка в ръце.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Закриляй ме, свети Франциск! Лош знак:

сто пъти се препънах в тоя мрак!

Хей, кой си ти?

БАЛТАЗАР

Човек във плът и кръв,

и ваш приятел, отче!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Бог със теб!

Кажи, каква е тази факла там,

която дава светлина ненужна