Мери Шели - Франкенщайн (Или новият Прометей)

Но че съм негодяй, това е вярно. Аз убих прекрасни и беззащитни същества, душих невинните в съня им, стисках до смърт гърлата на хора, които никога не бяха причинили зло нито на мен, нито на друго живо същество. Аз обрекох на страдания създателя си — истински образец на всичко, достойно за любов и възхищение; аз го преследвах до самата му смърт. Ето го — лежи блед и студен. Вие ме ненавиждате, но омразата ви не може да се сравни с тази, която изпитвам към самия себе си. Гледам ръцете, извършили това злодейство, мисля си за сърцето, родило подобен замисъл, и жадувам за момента, когато вече няма да виждам тези ръце, а споменът не ще преследва мисълта ми.

Не се страхувайте, че ще продължа да безчинствувам. Делото ми е почти завършено. За да доведа докрай отреденото ми на този свят, не ми е нужна нито вашата, нито ничия друга смърт — само моята собствена. Не мислете, че ще се бавя с принасянето на тази жертва. Ще напусна кораба ви на същия леден сал, който ме доведе тук, и ще се отправя за най-северната точка на земното кълбо; там ще си издигна погребална клада и ще превърна в пепел това злополучно тяло, за да не послужат останките ми на някой любопитен като ключ към създаването на друг подобен на мен. Аз ще умра. Никога вече не ще усещам мъките, които сега ме терзаят, няма да бъда жертва на неудовлетворени и същевременно ненаситни чувства. Той, който ми даде живот, е мъртъв, а когато и аз изчезна, споменът за нас двамата бързо ще се заличи. Вече няма да виждам слънцето или звездите, полъхът на вятъра няма да гали лицето ми. Светлина, чувства и усещания — всичко ще изчезне за мен и в това небитие трябва да потърся щастието си. Преди години, когато за пръв път ми се разкриха гледките на този свят, когато усетих ласкавата топлина на тялото, чух шумоленето на листата и чуруликането на птиците, бих заплакал при мисълта за смъртта, но сега тя е единствената ми утеха. Осквернен от злодейства, разкъсван от най-жестоки угризения — къде другаде освен в смъртта ще намеря покой?

Сбогом! Напускайки вас, аз се разделям с последния човек, когото тези очи някога ще видят. Сбогом, Франкенщайн! Ако ти бе още жив и хранеше надежда да ми отмъстиш, тя би била по-добре задоволена, като ме оставиш да живея, отколкото ако ме убиеш. Но всичко беше иначе — ти търсеше смъртта ми, за да не причиня по-големи нещастия; и ако по някакъв неведом начин все още мислиш и чувствуваш, ти не би пожелал за мен по-жестоко отмъщение от това, което изпитвам. Колкото и да беше сломен, моите мъки си оставаха по-големи от твоите, защото отровното жило на разкаянието няма да престане да разкървавява раните ми, докато смъртта не ги излекува навеки.

Но скоро — извика той с тържествен глас — аз ще съм мъртъв и това, което чувствувам сега, ще изчезне. Скоро тези изгарящи мъки ще изгаснат. Аз гордо ще се изкача върху погребалния си огън и ще ликувам в болките на мъчителните пламъци. После огънят ще изтлее, вятърът ще отвее праха ми в морето, духът ми ще заспи спокойно или ако продължи да съществува, то няма да е по този начин. Сбогом!

С тези думи, той скочи от прозореца на каютата върху ледения сал, доближен до самия кораб. Вълните бързо го понесоха и той се изгуби в далечната тъма.

© 1981 Жечка Георгиева, превод от английски

Mary Shelley

Frankenstein (Or, the Modern Prometheus), 1818

Сканиране: sir_Ivanhoe, 14 декември, 2007

Разпознаване и последна редакция: NomaD, 16 декември, 2007 г.

Публикация:

Издателство „Народна култура“, 1981

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4618]

Последна редакция: 2007-12-25 02:05:37

Домашният лекар на Байрон. — Б. пр.

Герой от легендата за лейди Годива. През 1040 г. жестокият граф Летрик обложил с непосилни данъци жителите на Ковънтри. Жена му, лейди Годива, се застъпила за гражданите, а графът подигравателно й предложил да обиколи гола града, ако иска: да изпълни молбата й. Годива се съгласила, но предупредила хората да не поглеждат навън. Някой си шивач на име Том обаче надникнал през процепа на щорите и моментално ослепял. — Б. пр.

Става дума за дядото на знаменития естественик Еразъм Дарвин (1731 — 1802), лекар, ботаник и поет. — Б. пр.

Тук и по-нататък се цитира поемата на английския романтик Коулридж „Старият мореплавател“. — Б. пр., Цветан Стоянов превежда на български заглавието на поемата като „Старият моряк“ — Б. NomaD.

Ежечасно въставащи роби. — Б. пр.