Мери Шели: Франкенщайн (Или новият Прометей)

Отворих от ужас очи. Така се бях вживяла в това видение, че ме побиха тръпки от страх и ми се искаше да изместя злокобния образ на моята фантазия с обкръжаващата ме реалност. И сега виждам стаята, тъмния паркет, спуснатите щори, през които се процежда лунна светлина, и чувството, че там някъде са огледалното езеро и високите бели Алпи. Не можех лесно да се отърва от гнусното видение — то още ме преследваше. Опитах: се да мисля за нещо друго. Върнах се към моя разказ за призраци — моя нещастен, досаден разказ. Ех, да можех да съчиня такъв, че и читателят да се изплаши, както аз се изплаших през тази нощ.

Завладя ме идея, радостна и бърза като светлината. „Открих! Това, което ме ужаси, ще ужаси и другите; трябва само да опиша привидението, споходило среднощния ми покой.“ На сутринта обявих, че съм измислила една история. Започнах с думите: „Беше мрачна ноемврийска нощ“ и дадох само резюме на кошмарите, които сънувах будна.

Първоначално замислих малък разказ от няколко страници, но Шели започна да ме увещава да разширя идеята. Аз не дължа на мъжа си нито една случка, нито едно чувство, но ако той не ме насърчаваше, разказът никога нямаше да добие вида, в който бе представен на публиката.

И сега, когато отново пускам по белия свят моето зловещо творение, изпитвам привързаност към него, защото то бе родено в онези щастливи дни, когато смъртта и мъката бяха само думи без истински отклик в моето сърце. Неговите страници са съхранили много разходки, много пътувания, много разговори от времето, когато не бях сама; а спътника си вече няма да видя, поне на този свят. Но това се отнася само до мен читателите ми нямат нищо общо с тези спомени.

Ще добавя само няколко думи за промените които внесох. Те засягат главно стила. Не съм изменила нищо в самия разказ, не съм вмъкнала нови идеи и случки. Поизгладих езика там, където беше прекалено грапав и пречеше на повествованието, като посочените промени са изцяло в началото на първата част. Ала навсякъде те са в страничните линии на разказа, без да докосват неговата същност и сърцевина.

Лондон, 15 октомври 1831

Англия, за мисис Савил

Санкт Петербург, 11 декември 17…

Ще се зарадваш, като научиш, че началото на едно начинание, което ти очакваше с такива мрачни предчувствия, не бе съпътствувано от никакви злополуки. Пристигнах тук вчера и първата ми грижа е да уверя милата си сестра, че съм добре и вярвам все по-силно в успеха на своето дело.

Вече съм далеч на север от Лондон; а като се разхождам по улиците на Петербург, усещам как студеният северен вятър милва страните ми и това ме ободрява и изпълва с наслада. Ще разбереш ли какво чувствувам? Този вятър, идващ от местата, към които се стремя, ме кара да предвкусвам онзи леден простор. Въодушевени от многообещаващия полъх, моите мечти стават още по-пламенни и по-живи. Напразно опитвам да убедя самия себе си, че полюсът се владее от ледове и самота; във въображението си всеки път го виждам като царство на красота и радост. Там, Маргарет, слънцето никога не залязва; широкият му диск се плъзга по хоризонта и разпръсква вечно великолепие. Там — ще ми разрешиш, сестричке, да се доверя на предишни мореплаватели — няма сняг, нито мраз и след като преплуваме спокойното море, вятърът ще ни отвее върху места, несравними по красота и приказ с всичко на обитаемата земя. Техните богатства и природа може да се окажат безпримерни, както без съмнение и небесните тела в онези неоткрити, откъснати от света земи. Какво ли не е възможно в страната на вечната светлина! Може би ще открия там чудната сила, която привлича стрелката на компаса, или ще сложа ред в хилядите астрономически наблюдения; една такава експедиция е достатъчна, за да се обясни веднъж за винаги тяхната привидна противоречивост. Ще заситя своето алчно любопитство с една част от света, която никой досега не е познал, и ще се разходя по една земя, където още не е стъпвал човешки крак. Това са моите съблазни и те са достатъчни, за да победят страха от опасностите и смъртта и да ме склонят да предприема това трудно пътешествие с радостта на дете, което тръгва в лодка с другарчетата си на откривателска експедиция по родната река. А ако всички тези предположения се окажат погрешни, не можеш да отречеш неоценимата услуга, която ще направя на идните поколения, като открия път през полюса за онези страни, до които понастоящем са необходими месеци, за да се стигне, или ако разкрия тайната на магнита, което, ако е постижимо, може да се осъществи единствено посредством едно подобно начинание.