Йежи Шеверски - Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)

Нямах никакво желание да водя дискусии относно съвременната полска литература. Не съм специалист. Затова пък съм специалист по разкриване на убийци и рекох поради тази причина да се върна към темата, която много повече ме интересуваше.

— Добре, Квирин, за съвременната литература ще си поговорим друг път. Сега да се върнем към нашата тема. Слушай, братче — минах на интимно-приятелски тон, — необходима ми е твоята помощ. За отпуската ми позна без грешка. Искам колкото се може по-бързо да приключа този случай. Ще ми помогнеш ли?

— С ентусиазъм, капитане!

— Не съм капитан.

— Но ще станеш. Най-подходящи за водене на следствие при случаи с убийства са офицерите с чин капитан или майор. Полковниците по принцип контролират следствието, поручиците и подпоручиците изпълняват помощни функции. Убиецът винаги се демаскира от капитан или майор. Сериозен пропуск е, че досега не са те повишили!

Вътре в себе си се съгласих с него, но не дадох да се разбере, а само отбелязах кисело:

— Спри най-сетне да теоретизираш. Можеш ли да ми дадеш информация за хората, събрани под този покрив?

— Разбира се, Холмс. Можеш да разчиташ на мен. Искам само скромно да отбележа, че от това няма да има голяма полза. Първата информация за заподозрените, която получава следственият офицер, е по правило абсолютно безполезна за понататъшното протичане на следствието. Ти ще получиш съществената информация много по-късно, едва тогава, когато всички дотогавашни концепции се окажат погрешни и се запънеш на пословичната мъртва точка… Ще мислиш интензивно, ще изпушиш куп цигари и ще изпиеш цяло море кафе. И тогава ще си припомниш някаква дреболия, която дотогава си подминавал, без да й обърнеш внимание, ще осъзнаеш истинското й значение и ще получиш просветление…

— Благодаря ти за предсказанието, Квирин. Преди обаче да стане това чудо, трябва да се заема с нещо. Затова ми е необходима информация. Дори и съвсем безполезна.

— Чудесно. Питай. Какво те интересува?

Започнах да питам. Оказа се, че Квирин познава Водницка, нейния племенник, Флора Квашневска и Рилски. Салабурски е за него абсолютно нова фигура. Вчера го видял за първи път в живота си.

Особено горещо Квирин се изказа за госпожа Флора.

— Това не е жена, а богиня, Пьотр! Всичко си има — там, където трябва, и в необходимото количество! Крака, бедра и бюст — да си оближеш пръстите! Великолепен бюст!

Прекъснах възторзите му:

— За формите на госпожа Флора ще си поговорим след завършване на следствието. Да преминем към по-съществените неща.

— Формите на госпожа Флора са със сигурност съществени! Не си ли даваш сметка, че именно те биха могли да бъдат — косвено — причина за престъплението?

Той се наежи, а разчорлената му брада още повече щръкна.

Не, никак не си давах сметка и той вероятно прочете това в учудените ми очи, защото побърза да продължи обясненията си:

— Представи си, Водницки беше любител на добре оформените жени. Веднаж, когато си беше пийнал, ми се довери, че плоските като дъска жени не му правят никакво впечатление…

— Не виждам никаква връзка с престъплението — признах си искрено. — Никаква връзка!

— Сега ще видиш! — извика Квирин весело. — Представи си следната ситуация. Водницки, очарован от госпожа Флора, се влюбва страстно в нея. Флора, като жена с широко сърце, се трогва от неговите чувства и му определя среща в столовата на партера. Естествено през нощта, когато Водницка спи. Водницки бърза за ^срещата. Разкъсваният от страст възрастен мъж идва преди уговорения час, но жена му бди. Събужда се, проследява мъжа си и тръгва след него… От ревност хваща ръжена и…

Сержант Видерко слушаше внимателно. Аз обаче изразих съмненията си:

— Имаш ли доказателства, че е станало точно така?

Квирин беше безкрайно учуден.

— Доказателства? В тази фаза на следствието? Разбира се, че нямам! Просто ти показвам първата възможна концепция за изясняване на загадката. Концепция, основана на еротичен мотив. Във всеки приличен криминален роман се появява еротичен мотив. Читателите много обичат това. Някой убива, защото много обича или пък от ревност… За съжаление, обикновено после се оказва, че тази концепция е погрешна. Обикновено убийствата се извършват поради значително по-неромантични причини. Само във Франция е иначе, достатъчно е да почетеш Сименон и ще се убедиш…

— Да оставим настрана погрешните концепции — измърморих, — нека се концентрираме върху другите възможности.