Александър Шурбанов: Гласът на Байрон

Други Байронови критици повтарят открай време, че той нямал определени убеждения, а се водел във всичко от капризите и настроенията си и затова поезията му нямала идейна стойност. Дори и личната му самоотверженост отдават на авантюристична склонност към силните усещания, които да го избавят от аристократичната скука и меланхолия. И сякаш не виждат тези хора с какво рядко постоянство Байрон се бори срещу едно и също — позорното робство над човека, че за едно копнее и отдава жабата си — за свободата, без която му е трудно да диша. По-добре от всички тях го е разбрал един полицейски доносник в Италия, който предупреждава господарите си, че Байрон бързо се отегчава в любовта, но в политиката е винаги верен.

Най-упоритите и най-рафинираните отрицатели на поета са онези, които не откриват у него поетично майсторство. Сред тях е самият Т. С. Елиът, който пише, почти както някога Бен Джонсън бе казал за Шекспир: „Може да се предположи, че той никога нищо не е унищожавал от написаното. Ние сме свикнали да очакваме от поезията нещо концентрирано, нещо дестилирано. Но ако Байрон беше дестилирал своята поезия, то от нея нищо нямаше да остане.“ Елиът търси у Байрон тъкмо онова, което у него най-малко може да се намери. Защото Байроновата поезия не е като Уърдсуъртовата — „чувство, припомнено на спокойствие“, а страст жива и сегашна. Тя не е, както у други, някаква космическа енергия, нагнетена в стиха, тъй че векове наред да се излъчва оттам, сякаш е самосъздадена, а живият човешки глас на поета, който продължава да ни говори през стиха си като през рупор. И този глас не може да не ни вълнува, защото, както е казал пак Гьоте, Байрон е „личност от такава величина, каквато никога не е имало и трудно ще може да се повтори“.

Впрочем пряко всички хули и оскърбления, които са се изсипали върху Байрон в отечеството му, неговият глас и там съвсем не е останал без отклик, както се мъчат да ни убедят някои. Привързаността на поета към делото на зараждащите се националноосвободителни движения в Европа от първата четвърт на деветнадесети век оказва определено влияние върху мисленето на бъдещите политически дейци из средите на новия британски либерализъм. И може би тъкмо това влияние превръща Уилям Гладстон в страстен защитник на българския народ в навечерието на неговото освобождение. Личният пример на Байрон като борец за свободата на всички народи се оказва заразителен за най-добрите представители на английската интелигенция: Алфред Тенисън заминава за Испания през тридесетте години на миналото столетие, един век по-късно там отива и Одън като шофьор на линейка за републиканската армия. Както обобщава Матю Арнолд:

Главното въздействие на Байрон в неговата страна, както и извън нея, естествено, трябва да се търси в областта на литературата. И колкото и рядко да се говори за това, най-ярката социална сатира на деветнадесети век „Панаир на суетата“ на Такъри щеше да бъде невъзможна без триумфа на „Дон Жуан“. Трудно бихме могли да си представим без Байрон и някои централни образи и теми в големия викториански роман, както и светогледите и стилните особености на такива творци на словото като Джон Ръскин, Уилям Морис, Бърнард Шоу. Обърнем ли се пък за миг назад, колко самотен би изглеждал „принцът на поетите“ Милтън, ако не бе го последвал този най-пламенен от неговите ученици! И колко по-уединена на своя остров би била Англия без поета, който зовеше своите съвременници да сменят езерата с океан и за когото целият свят беше тесен!

© Александър Шурбанов

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.