Тимоти Щал: Виж Рим и умри

Стоеше точно там, където отблясъкът на огъня и мракът на нощта преминаваха едно в друго. И не беше животно, в това нямаше и най-малко съмнение.

Ларн не знаеше какво е това, но във всеки случай беше създание, каквото не би трябвало да съществува на света!

Юмруците на Мат стиснаха по-здраво волана на джипа и се опита да концентрира всичкото си внимание в управлението на колата. Не успя. Защото трябваше да мисли за хората.

Човечеството беше преживяло може би най-голямата промяна в историята си. При сблъсъка с кометата беше загубило ролята си на венец на творението. Вече не владееше Земята. Съществуването му се беше превърнало във всекидневна борба за оцеляване сред враждебно настроен свят. И водеше тази борба с най-примитивни средства.

Тъкмо това беше точката, върху която Матю Дракс най-много си блъскаше главата: Хората не бяха продължили да се развиват. Напротив, изглежда, еволюцията се беше обърнала наопаки. Хората, с които Мат Дракс се беше запознал, можеха направо да произлизат от ледниковия период! Бяха… варвари.

Но тъкмо това беше невъзможно! Не и ако всичко, което беше разбрал, не отговаряше на фактите.

Човечеството от тази епоха трябваше да води началото си от оцелелите след катастрофата с кометата. Все едно колко време е минало оттогава, техническите умения и знанията на тези оцелели не можеха да бъдат изцяло загубени. Ноу-хауто трябваше да се е предавало и занапред от поколение на поколение. Дори и в този свят би трябвало да има техническо развитие и достижения, базиращи се на онези, които човечеството е познавало в началото на XXI век.

Но не беше така. Днешните хора нямаха никаква представа за техниката, каквато я познаваше Мат. Напротив, всичко, което имаше дори и бегла връзка с нея, смятаха за магьосничество. Изглеждаше, като че ли всичкото знание, което човечеството беше натрупало в дългата си история, беше изтрито. Като че ли историята започваше отново.

И Мат Дракс се беше приземил в първите й нови глави или, казано по-точно — беше се приземил аварийно.

Когато на 8 февруари 2012 г. „Кристъфър — Флойд“, наречена с имената на откривателите си, двама шотландски любители астрономи, се беше устремила с бясна скорост към синята планета, командир Матю Дракс водеше ято реактивни изтребители в стратосферата над Европа. Заедно с екипажите на други два самолета трябваше да наблюдават какъв е ефектът от обстрела на кометата с балистични ракети.

Нищо. Абсолютно нищо не постигна отчаяната акция за спасяването на света. Без да й направи каквото и да било впечатление, „Кристъфър-Флойд“ продължи по своя унищожителен курс. И както беше изчислено, в 16:44 ч. средноевропейско време се сблъска със Земята.

Мат почти не помнеше сблъсъка. Нещо се беше случило. С него, със самолета му. Ударната вълна, вероятно. Но имаше и нещо друго. Само че какво ли е било?

Когато дойде на себе си от, както му се стори, състоянието на кратковременно безсъзнание, реактивният му самолет се намираше над Южните Алпи. И когато вторият му пилот, ученият проф. д-р Джейкъб Смайт, се спаси с катапултиране, Мат се приземи аварийно.

С това бяха започнали безкрайно дългите дни, определяни и изпълнени с кошмари и болки. Докато те го намериха и спасиха.

Хора.

Хора, но каквито Мат Дракс не бе виждал никога през живота си. Защото изглеждаше, че произхождат от някаква праисторическа епоха. Облечени в кожи, въоръжени с примитивни мечове и копия и говорещи някакъв съвсем свой си език, какъвто никога преди не беше чувал.

Варварите го бяха приели и се грижеха за него. Както Мат Дракс скоро установи, не от чиста любов към ближния и от отзивчивост, а защото го смятаха за някакъв бог. Или най-малкото — за пратеник на боговете им, изпроводен при тях с „огнена птица“.

„Маддракс“ го нарекоха в ордата, която се придвижваше от север на юг, защото очевидно се надяваха да намерят нещо като Обетована земя. Наричаха целта на мечтите си Южната земя. Мат Дракс вървя известно време с тези хора.

Преди два дни се отдели от тях, след като при Болоня племето беше нападнато от четириметрови земни змии. Беше ги стоварил на главите им бившият шаман на племето, разкъсван от завист към бог Маддракс. Ордата заплати висока цена с живота на мнозина. Но и самият Балоор загина.

Вождът Зорбан реши, че тази земя е прокълната от боговете и заповяда да се върнат на север. Но Мат Дракс искаше да намери колегите си и двамата учени. И неговият път сочеше на юг.

Мат беше открил джипа на територията на бивша казарма в Болоня. В запълнен с машинно масло контролен канал превозното средство по удивителен начин беше устояло на времето и той извади и приведе джипа в изправност. Въпреки че таратайката вонеше ужасно на старо масло, моторът работеше, макар и не безупречно. Мат покри временно седалките с кожи. А на багажника бяха здраво закрепени осем туби с бензин.