Уошингтън Ървинг - Буреносния кораб

Снарядът без съмнение минал направо през кораба и се плъзнал по водата от другата страна, но явно не му обърнали внимание! Колкото и странно да е, всички платна били вдигнати и корабът се носел нагоре по реката — точно срещу вятъра и течението. Като видял това, Ханс ван Пелт, който бил и началник на пристанището, наредил да му приготвят лодката и потеглил с нея с намерението да се качи на борда, но след като гребал два-три часа, се завърнал, без да е успял. Понякога между него и кораба имало не повече от стотина-двеста ярда, но изведнъж, само за миг, разстоянието се увеличавало на половин миля. Някои казвали, че за това са виновни гребците му, които били доста дебели и лесно се задъхвали, затова от време на време спирали да си починат и да си плюят на дланите, но по всяка вероятност те просто злословели. Ван Пелт все пак успял да приближи достатъчно, за да види екипажа — всички били облечени по холандски обичай — офицерите с жакети и високи шапки с пера; никой от тези на борда не отронил нито дума; стояли неподвижни като някакви статуи и корабът сякаш бил оставен на самоуправление. И той се носел нагоре по реката, като постепенно се смалявал във вечерното сияние, докато накрая изчезнал от погледа като бяло облаче, стопило се в лятното небе.

Появилият се кораб навел губернатора на такива дълбоки подозрения, каквито не бил изпитвал, откакто управлявал провинцията. Изказали се и опасения за сигурността на новите селища по реката — да не би това да е преобразен вражески кораб, изпратен да ги превземе. Губернаторът неведнъж свиквал своите съветници, за да му помогнат с догадките си. Седял на служебното си кресло, направено от дърво от свещената гора в Хага, и като дърпал от дългата си жасминова лула, се вслушвал в мненията на съветниците си по въпрос, за който не знаели нищо. Но въпреки всичките предположения на най-мъдрите и най-побелелите глави, губернаторът все още продължавал да изпитва подозрения.

Към различни пристанища по реката били изпратени вестоносци, но те се завръщали без никакви новини — корабът не бил спирал никъде. Така ден след ден, седмица след седмица минавало времето, но корабът не се върнал надолу по Хъдсън. Тъй като светът изглеждал жаден за новини, получавали непрекъснато сведения. Капитаните на малките военни кораби рядко пристигали, без да донесат вест за странния кораб, видян на различни места по реката — понякога близо до Палъседс, друг път недалече от Кротън Пойнт, понякога към планините, никой обаче не го бил виждал отвъд планините. Вярно, че екипажите на военните кораби се различавали в описанията на тези появявания, но това вероятно се дължи на лошите условия, при които го виждали. Понякога това ставало на светлината на светкавица, озарила черната като в рог нощ, когато зървали как корабът си проправя устремно път през Тапаан Зее или безбрежната шир на залива Хавърстро. В даден миг той се оказвал съвсем близо до тях, сякаш ще се сблъска, и предизвиквал голяма паника и суматоха на борда, но при следващата светкавица вече го виждали много далече, винаги плаващ срещу вятъра. Понякога в тихите лунни нощи го забелязвали под някой висок планински нос, покрит от плътната сянка, само ореолът му проблясвал на лунната светлина, но щом пътешествениците стигнели до това място, там вече не се виждал никакъв кораб, а когато отминавали известно разстояние и поглеждали назад — виж ти! — пред очите им отново изниквал корабът и по марсела му проблясвали лунните лъчи. Корабът винаги се появявал точно преди, след или по време на буря — и на всички капитани и пътници по Хъдсън бил известен с името „Буреносния кораб“.

Тези сведения обърквали губернатора и съветниците му повече от всякога; и няма да има край, ако започнем да повтаряме предположенията и мненията, изказани по този въпрос. Някои цитирали в подкрепа случаи, в които недалече от бреговете на Ню Ингланд бил забелязан кораб, управляван от вещици и духове. Старият Ханс ван Пелт, който неведнъж бил плавал до холандската колония на нос Добра Надежда, твърдял, че това сигурно е Летящия холандец, който от толкова отдавна витаел из залива Тейбъл, но понеже не можел да пусне котва там, сега търсел друго пристанище. Други предполагали, че ако наистина е свръхестествено явление, а имало всички основания да се смята така, навярно това били Хендрик Хъдсън и екипажът от неговия кораб „Полумесец“, който, както е добре известно, заседнал в горната част на реката, когато търсел път за Китай в северозападна посока. Това мнение нямало особена тежест пред губернатора, но било възприето от всички други, тъй като всъщност вече се чуло, че духовете на Хендрик Хъдсън и екипажа му обитават Катъзкилските планини и изглеждало съвсем правдоподобно корабът му да навлезе в реката там, където по-рано претърпели неуспех, или да понесе призрачния екипаж към планината, където редовно си правели пиршества.

Читать дальше