Венедикт Ерофеев: Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

ДОКТОРЪТ (забелязва, че болният се вълнува, и прави знак на другите)

Да… но вие се отклонихте от зададения въпрос, вятърът ви отнесе.

Всички освен Натали се смеят.

Та кога ви докараха тук последния път?

ГУРЕВИЧ

Не помня… не помня точно… Помня само, че същия ден шейхът на Кувейт Абдалах ас Салем ас Сабах узакони новото правителство начело с принца наследник Сабах ас Салем ас Сабах… осемдесет и четири дни от лятното слънцестоене… Да, да, ще бъда съвсем точен: същия ден стана едно събитие, което се запечати в паметта на милиони хора: празните шишета, които дотогава струваха по дванайсет или по седемнайсет копейки — според обема — в същия ден станаха по двайсет всичките.

ДОКТОРЪТ (обуздава с поглед кикота на сестрите)

Според вас значи в историята на съветска Русия през последните пет години няма по-забележително събитие?

ГУРЕВИЧ

Ами май няма… Не си спомням… Няма.

ДОКТОРЪТ

Видяхте ли, и паметта ви почва да ви изневерява, и не само тя. Миналия път диагнозата ви беше „остра алкохолна интоксикация, граничеща с полиневрит“ Сега ще е по-сложно. Ще полежите половин годинка…

ГУРЕВИЧ (скача; скачат и другите)

Половин годинка?

Боренка го натиска на стола с тренираните си ръце.

ДОКТОРЪТ

Какво толкова се чудите? Имате чудесно изявен синдром. Между нас казано, отскоро хоспитализираме дори ония, при които — на пръв поглед — не се проявяват никакви симптоми на психично разстройство. Не бива да забравяме обаче, че този вид болни са способни на неволна или добре обмислена дисимулация. Подобни личности през целия си живот по принцип не извършват никакви антисоциални постъпки, никакви престъпни деяния, в действията им не се наблюдава ни най-малък намек за нервна неуравновесеност. Но те са опасни именно заради това — и трябва да ги лекуваме. Дори само защото вътрешно не са склонни към социална адаптация…

ГУРЕВИЧ (възторжено)

Само така!…

Но влюбен съм все пак

в лечбния напредък и в триумфа

на бодрата му крачка — храчка

в очите на стъписаните континенти.

Нахална, самоцелна медицино —

в опашката, и в гривата, и в…

ДОКТОРЪТ (титулованият му глас става властен)

Мисля, че вече се разбрахме за тия ямбове, болният. Аз имам достатъчно опит, обещавам ви — само след седмица процедури ще ги забравите. И сарказмите си също. А след още две седмици ще проговорите на човешки език и за човешки неща. Поет ли си падате?

ГУРЕВИЧ

И от това ли лекувате?

ДОКТОРЪТ

Е, защо така?… И на кого подражавате? Кой е любимецът ви?

ГУРЕВИЧ

Мартинов естествено…

ДОКТОРЪТ

Леонид Мартинов ли?

ГУРЕВИЧ

О, не — Николай Мартинов. И Жорж Дантес.

НАТАЛИ (възползва се от общото оживление)

Значи вече подражаваш на Дантес, Льова?

ГУРЕВИЧ

Не-не, по-рано си имах свой стил, но се скапах. Допреди месец прасках по десет стихотворения на ден — и по принцип девет парчета бяха незабравими, пет-шест епохални, а две-три-безсмъртни… Но вече не. Вече реших да импровизирам в стил Николай Алексеевич Некрасов. Искате ли за социалистическото съревнование?… Или не може?…

ДОКТОРЪТ

Защо да не може? Нали социалистическото съревнование е…

ГУРЕВИЧ

Съвсем накратко. Седмина селяни се срещат и спорят: колко яйца може да се изкарат от всяка кокошка носачка. Естествено, хората от районния център и петлите не подозират нищо. Обстановка: зелена силажна маса, свине майки, байрачета — и селяците спорят:

Роман твърди: стосемдесе.

Демян твърди: стоосемдесе.

Лука твърди: петстотин.

Две хиляди стосемдесе,

казаха братя Губини,

Иван и Митродор.

Пахом с очи наведени

напряга ум край другите:

стотрийседнахилядичетиристотиничетиринайсе.

А Пров мълви: мильон.

Да продължа, а?

ДОКТОРЪТ (ръкомаха)

Не-не, няма нужда… Борис Анатолиевич, Наталия Алексеевна, заведете, ако обичате, болния в четвърта стая. И веднага в банята. (На Гуревич.) Надявам се… още нямате хидрофобия?

ГУРЕВИЧ

Не съм забелязал. Обаче имам цял куп кървави асоциации, свързани с баните. Същият микенски цар Агамемнон, за когото вече ви споменах — нали като се връща от Пергам, го колят в банята със сатър! А пък великият революционен трибун Марат…

ЛЮСИ (не го слуша, на доктора)

Ама защо в четвърта? Там са ония вмирисани тиквеници… Ще закърнее там, ще го налегнат суицидни мисли. По-добре в трета, ако ме питате. Там са Прохоров и Ерьомин, там ще му свият сармите.