Венедикт Ерофеев - Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

НАТАЛИ

Нов ли имаме?… Гуревич?!… Сто години не съм те виждала…

ДОКТОРЪТ

Всъщност вече свършваме разговора с болния. Не го разсейвайте, Наталия Алексеевна, и без лични неща… Остана ни да изясним само няколко момента — и при другите…

ГУРЕВИЧ (продължава, въодушевен от присъствието на Натали)

Говорехме за Родината и катастрофата. Значи аз обичам Русия, тя е една шеста от душата ми. Сега вече май малко повечко…

Смях в залата.

Всеки нормален съветски гражданин трябва да е безстрашен воин, също както всяка нормална пикня трябва да е светлошафранена. (Цитира вдъхновено Херасков.)

„Готови сме да браним отечество любезно

и цялата вселена ще Сразим.“

Обаче ме възпира само едно съображение: за такава Родина, такава Родина аз, пропадналата нравствено мърша, просто не съм достоен да се бия.

ДОКТОРЪТ

Е, защо така? Ние ще ви поизлекуваме… и…

ГУРЕВИЧ

Какво като ме поизлекувате?… Че аз изобщо не мога да различа танк от танк и къде отива. Готов съм да се хвърля под всеки танк, разбира се, било с връзка гранати, било без тях дори…

ДОКТОРЪТ

Защо без тях?

ГУРЕВИЧ

Врагът хвръква във въздуха дори когато се хвърлят под него без нищо… Един съвет: четете повечко. Е, пък ако наблизо няма никакъв танк, ще се намери поне амбразура, да-да. Няма значение чия. И аз, без да се бавя, се хвърлям с гърди — и лягам отгоре й. И лежа, докато аленият ни стяг не заплющи над Капитолия.

ДОКТОРЪТ

Мисля, че достатъчно се правихте на шут. Тук шутове с лопата да ги ринеш, още днес ще се убедите. Как оценявате общото си състояние? Или сте сигурен, че разумът ви не е увреден?

ГУРЕВИЧ (докато досадният доктор тропа с пръсти по бюрото)

А вашият?

ДОКТОРЪТ (жлъчно)

Помолих ви да отговаряте само на въпросите ми. Аз ще ви отговарям, когато се излекувате напълно. Значи как е общото ви състояние според вас?

ГУРЕВИЧ

Затруднявам се да отговоря… Много странно чувство… къмнищонеразположеност… отнищоневълнуваемост… Все едно си сгоден… ама с коя, кога, защо — не е ясно… Все едно че си окупиран, и то окупиран по закон, според договор за крепка дружба и взаимопомощ, обаче все пак окупиран… и една такава… занищоужнезагриженост, но и отнищонестрадаемост… С две думи, цял си в благодат — и все пак изобщо не си в нея — като в утробата на мащеха… Аплодисменти.

ДОКТОРЪТ

Само ви се струва, че не се изразявате ясно. Грешите. Ще ви ги избием от главата тия шегички. Вярвам, че въпреки голямата си склонност към цинизъм и фанфаронщина, вие уважавате медицината ни и няма да буйствувате в болницата.

ГУРЕВИЧ (хвърля поглед към Натали, която оправя бялата си престилка)

Баща ми казваше отдавна: „Лев, ще порастеш, ще станеш бонвиван!“

Не станах. И от младини до днес си имам навик: винаги да слушам, ако си заслужава. Да, родих се със риза-ала усмирителна. А колкото до…

ДОКТОРЪТ (мръщи се, прекъсва го)

Мисля, че вече ви молих да не се правите на палячо. Не сте на сцена, а в болница… Говорете като хората, без тия… тия…

НАТАЛИ (подсказва)

…шекспировски ямбове…

ДОКТОРЪТ

Точно така, без ямбове, бездруго са ни бръмнали главите…

ГУРЕВИЧ

Добре, няма вече… питахте за медицината ни, дали я уважавам. Уважавам е прекалено досадна дума, така си е… и патрава…

Но аз — но аз съм влюбен в нея — при това

без подигравки и без никакви гримаси,

във вечния й полет и падение,

във всичките й напъни целебни

да излекува тялото, душата,

във Първенството й Вселенско, ще рече,

и в Разума негаснещ, и в очите,

в опашката й, в гривата, в устата

и в…

Докато трае тази тирада, Боренка Суратя тихо застава зад декламатора и чака знак да го хване за яката и да го отведе.

ДОКТОРЪТ

Е де, е де, е де, стига вече, болният. Тук е за глупендери, не ни се правете на голям циник… Можете ли да ни кажете точно кога бяхте при нас последния път?

ГУРЕВИЧ

Разбира се. Само че, нали разбирате, аз измервам времето малко по-различно. Не с фаренхайти естествено, нито с шкафчета или реомюри. И все пак мъничко по-различно… За мен например е важно какво разстояние отделя този ден от есенното равноденствие или, да речем… от лятното суратовъртене… или от някоя друга тъпотия. Посоката на ветровете например. Защото ние — повечето от нас изобщо си нямаме представа: ако вятърът е североизточен, накъде всъщност духа: от североизток или на североизток, хич не ни пука. А пък микенският цар Агамемнон е пъхнал под жертвения нож любимата си по-малка дъщеричка Ифигения само и само вятърът да е точно североизточен…