Венедикт Ерофеев - Моята малка лениниана

За начало — два напълно прилични дамски епиграфа:

Надежда Крупска — до Мария Илинична Улянова: „Все пак съжалявам, че не съм мъж, иначе щях да скиторя десет пъти повече.“ (1899)

Инеса Арманд (1907): „Исках да ме изпратят още сто версти по на север в село Койда. Но първо там изобщо няма политици и второ, разправят, че цялото село било заразено от сифилис, а това не ме привлича особено.“

Впрочем можем да продължим с още два дамски цитата, но вече не съвсем прилични.

Галина Серебрякова — за нощите на Карл Маркс и Жени фон Вестфален: „Обкръжавайки го с грижи, Жени търпеливо пишеше под диктовката на Карл. А Карл със синовна доверчивост споделяше мислите си с нея. Това бяха щастливи мигове на пълно единение. Понякога работеха заедно до разсъмване“. И единствено хората, които живеели в съседното жилище се оплаквали, че у тях по цели нощи „се приказва и скърцат чупливите пера“ (в поредицата „Животът на забележителните личности“).

Инеса Арманд — до Клара Цеткин: „Днес си изпрах сама жабото и дантелените яки. Вие ще ми се карате за лекомислието ми, но перачките така развалят нещата, а моите дантели са толкова красиви, че не бих искала да ги видя изпокъсани. Изпрах всико днес сутринта, а сега трябва да гладя. Ах, мила приятелко, убедена съм, че Вие никога не сте се занимавали с домакинска работа и дори подозирам, че не можете да гладите. Хайде, признайте си откровено, Клара, можете ли да гладите? Бъдете искрена и си признайте в следващото писмо, че изобщо не можете, да гладите!“ (януари 1915)

А сега на въпроса, т.е. към избрани моменти от личната и деловата кореспонденция на Илич от времето, когато се е научил да пише, до времето (1922), когато се е отучил.

През 1895 г. той все още се разхожда из Тиргартен, къпе се в Шпрее. Посещавайки Франция, съобщава: „Париж е грамаден, твърде разпилян град“.

Но ето че през 1896 г. Илич е настанен за всеки случай в сградата на предварителния затвор Санкт Петербург.

„На затворниците са разрешени литературните занимания. Специнално попитах за това прокурора. Той ме увери, че няма ограничения за внасяните книги“.

Оттук той пише на сестра си:

„Вчера получих твоите продукти (…), много храна, с чая например бих могъл да захвана търговия, но смятам, че няма да ми разрешат, защото тукашната лавка не ще издържи на моята конкуренция.

Сега имам всичко необходимо и дори повече от необходимото. Получавам също и минерална вода, носят ми я от аптеката в деня, в който я поръчам.“

Една единствена молба: „Няма да е лошо да ми пратите овалната кутийка с помпичката за клизма, която се намира в чекмеджето на гардероба“. (1896)

А по-нататък, разбира се — Шушенское.

„В Сибир и изобщо на село много, много трудно се намира прислуга, а през лятото е почти невъзможно.“ (1897)

„Още в Красноярск започнах да съчинявам стихове.

На Шуш, в подножието на Саяните…, но освен първия стих, за съжаление, не съчиних нищо повече.“

Малкият му брат Дмитрий Улянов също е попаднал в затвора и ето какви съвети му дава по-големият брат от Шушенское:

„А Митя? Първо: пази ли диета в затвора? Изглежда, че не. А там, според мен, това е необходимо. И второ: прави ли гимнастика? Също, изглежда, не. Също е необходимо. Поне от личен опит зная и ще кажа, че с голямо удоволствие съм се занимавал преди лягане с гимнастика. Така се разкършвам, че дори се затоплям.

Мога да му препоръчам и доста удобен гимнастически номер (макар и смешен) — петдесет поклона до земята“. (1898)

И на всичко отгоре — очакване на годеницата Надежда Константиновна и бъдещата тъща Елизавета Василиевна. Най-после пристигат. Ето как той съобщава на майка си за пристигането им:

„Намерих, че Надежда Константиновна изглежда незадоволително. За мен пък Елизавета Василиевна рече: «Как сте се загладили!» Както виждаш, по-добър отзив от това, здраве му кажи“. (1898)

„Ние с Надя почнахме да се къпем.“

А когато сезонът за къпане свършва, „пързалям се на кънки с изключително усърдие и пристрастих и Надя към това“. (1899)

След Шушенское, то се знае, Европа е кучешко лайно. „Глупав народ са чехите и швабите“. (Мюнхен, 1900) „Вече няколко дена киснем в тая проклета Женева. Отвратителна дупка, но какво да се прави.“. (1903) „Париж е мръсна дупка“. (1910)

Блестящи сентенции от рода на: „Не намирам нищо смешно в кокетирането с религията, напротив, смятам, че е много подло.“ (1909)

„Непрекъснато караме колела с Надя.“ (1909, Бретан). „Връщах се от Жувизи и един автомобил прегази колелото ми (аз успях да скоча). Публиката ми помогна да запиша номера, даде ми свидетели. Разбрах кой е собственикът на автомобила (виконт, дявол да го вземе) и сега ще се съдя с него чрез адвокат (…) Надявам се да спечеля“. (Париж, 1910)