Венедикт Ерофеев - Моята малка лениниана

„Времето е толкова хубаво, че смятам пак да покарам колело, още повече, че спечелих процеса и скоро ще трябва да получа парите от собственика на автомобила.“ (Париж, 1910) „Аз не вярвам да има война“. (Краков, 1912) „А за женския орган ще ви пише Надежда Константиновна“. (Краков, 1914) И скъпоценни допълнения в писмата на Надежда Константиновна:

„Двамата с Володя посрещнахме Новата година седнали на масата над чинии с кисело мляко“. (януари, 1914)

„Имаме намерение да си вземем прислуга, за да не хабим много време за домакинството и да можем да си правим далечни разходки“. (Краков, лятото на 1914)

„Днес Володя ходи доста надалеч с велосипеда си, само че спука гума“. (Краков, лятото на 1914)

Илич непрекъснато си спомня за своя приятел Максим Горки:

„Горки се изнерви и се вкисна“. (1910) „Горки е бил свръх безхарактрен човек“. Или: „Горкият Горки! Колко ми е мъчно, че се изложи!“ И малко по-късно: „И това е Горки! О, теленце!“

Но започва войната. Бягство от Краков. И „стоейки“ в неутрална Швейцария — до др. Шляпников: „Лозунгът за мир е еснафски, попски лозунг“. (17 октомври 1914)

А на милата Инеса Арманд: „Дори мимолетната връзка и страст е по-поетична, отколкото целувките без любов на съпрузите грубияни и простаци. Така пишете Вие. И имате намерение да го изложите в брошура.

Логично ли е това противопоставяне? Целувките без любов на съпрузите грубияни са мръсни. Съгласен съм. Трябва да им се противопостави… какво? Вероятно целувките по любов? А Вие им противопоставяте «мимолетната» (защо мимолетната) «страст» (защо не любов?). Логично излиза, че целувките без любов (мимолетните) се противопоставят на целувките без любов (съпружеските).

Странно. Не е ли по-добре да се противопостави еснафско-интелигентско-селският брак без любов на пролетарския брак по любов.“ (24 януари 1915)

И пак до нея: „Съветвам Ви изобщо да изхвърлите изискването за «свобода на любовта». То наистина не е пролетарско, а буржоазно изискване. Въпросът не е как Вие лично искате да го разбирате. Въпросът е в обективната логика на класовите отношения в сферата на любовта.“

И пак до нея: „Ако държите да знаете, мимолетната връзка-страст, може да бъде мръсна, може да бъде и чиста“. (24 януари 1915) „Тук вали непрекъснато. Надявам се, че небесната канцелария ще излее всичката излишна вода до Вашето пристигане и тогава ще настъпи хубаво време“ (4 юли 1915). „Силно, силно, силно Ви стискам ръката, мой мили приятелю“.

И нуждата постоянно да публикува поредните си брошури и поредните тезиси. След малко повече от две години, станал вече вожд на болшевишкото правителство, той ще дава следните разпоредби:

„Да се реквизират триста и шейсет хиляди литра вино и алкохол от винарските изби. Има ли документ от Военно-революционния комитет да не се изливат виното и алкохола, а незабавно да се продават в Скандинавия? Да се напише незабавно.“ (9 ноември 1917). А преди да е станал вожд — до др. Карпински:

„Скъпи другарю! Ние сме ужасно разтревожени от липсата на новини от Вас и на коректури (на моята брошура). Нима печатарят пак се е запил?“ (20 февруари 1915)

До др. Зиновиев: „Не си ли спомняте фамилното име на Коба? Поздрави. Улянов.“ (23 август 1915)

До др. Карпински: „Голяма молба: научете фамилното име на Коба“. (9 ноември 1915).

Край. Февруарският преврат в Русия. Ленин:

„Нервите са крайно напрегнати. Тябва да скачаме, да скачаме.“ „Страхувам се, че няма да можем скоро да заминем от проклетата Швейцария“ „Необходим е отделен вагон за революционерите.“ „Добре би било да се опитаме да издействаме разрешение от германците за отделен вагон до Копенхаген.“ „Защо пък не? Аз не мога да го направя. Но Трояновски, Рубакин и сие могат. О, ако можех да им натрия носа на тези мръсници!“ (март 1917)

До Инеса Арманд: „Вие може би ще кажете, че германците няма да ни дадат вагон. Хайде на бас, че ще дадат.“ „Няма ли в Женева глупаци за тази цел?“ (19 март 1917)

„Германското правителство лоялно защищаваше екстерититориалноста на нашия вагон. Поздрави, Улянов.“ (14 април 1917)

В следзалповите, следаврорски писма няма нищо тържествуващо. Напротив: „Републиката“ е в опасност. Нужни са спешни мерки. Например следните:

„Трябва да се забрани на Антонов да се нарича Антонов-Овсеенко. Той трябва да се нарича просто др. Овсеенко.“ (14 март 1918)

„Арестите, които трябва бъдат извършени по указанията на др. Петерс, имат изключително важно значение и трябва да бъдат извършени с голяма енергия“.