Венедикт Ерофеев - Моята малка лениниана

„Поискайте от Центропечат бързо разнасяне на «Разпореждания на Съвета по труда и отбраната», в противен случай ще ги тикна в затвора.“

„Телефонирайте на Беленки и му кажете, че съм злобен.“ А на Брюханов и Потяев: „Ако още веднъж се скарате, и двамата ще ви изгоним и пратим в затвора.“ (август 1921)

„Мудно се оформя поръчката за водните турбини! От които има страхотна липса! Това е върхът на безобразието и безсрамието! На всяка цена намерете виновните, за да могат тези мръсници да изгният в затвора.“ (13 септември 1921)

„От новите книги на Госиздат получих С. Маслов «Селско стопанство». От прегледа личи, че това е от край до край вредно буржоазно книжле, което замъглява ума с «научната» си лъжа.

Само глупак или злобен саботьор може да пусне тази книга.

Моля да проверите и да ми съобщите всички лица отговорни за редактирането й.“ (7 август 1921)

За Прокопович и Кускова:

„Ще наредим на вестниците още утре да започнат по сто начина и с всички сили да им се подиграват и да ги тормозят не по-рядко от веднъж седмично в продължение на два месеца.“

До Народния комисариат на пощите и телефоните:

„Обръщам ви сериозно внимание за безобразието с моя телефон в село Горки.

Изпращаните от вас лица умуват, поставят излишно някакви особени механизми. Те или са пълни глупаци, или са много умни саботьори.“

Горкият професор Тихвински, завеждат, петроградските лаборатории на Главния нефтен комитет. Едно изречение на Илич е било достатъчно да реши съдбата му: „Тихвински не е арестуван случайно: химията и контрареволюцията не се изключват взаимно.“ (септември 1921) Разстрелян е през 1921 г.

До Главното управление на каменовъглената промишленост:

„Съществуват известни съмнения в целесъобразността от прилагането на забойните машини. Производственият ефект, който др. Пятаков очаква от прилагането им, е явно преувеличен. С кирка е по-добре и по-евтино.“ (август 1921)

До комисията на Кисельов:

„Аз съм категорично против всякакво прахосване на картофи за спирт. Спиртът може и трябва да се прави от торф. Това производство трябва да се развие“. (11 септември 1921)

Това ни подсеща за деловата записка от 26 август 1919 г.

„Съобщете в Научния институт по храненето, че след три месеца са длъжни да представят точни и пълни данни за практически успехи при получаването на захар от стърготини.“

Това добре. Представям си обаче, как се е удължавала физиономията на народния комисар на просветата Анатолий Луначарски, когато е получавал от вожда следните телеграми:

„Съветвам да бъдат погребани всички театри“ (ноември 1921)

Или телеграмите: „Кои въпроси смятате за най-важни, а кои за ударни. Моля за кратък отговор.“ (8 април 1921)

За Политбюро на ЦК на РКП(б): „Разбрах от Каменев, че Съветът на народните комисари е приел абсолютно неприличното предложение на Луначарски за запазването на Болшой театър.“ (12 януари 1922)

Маяковски и Народният комисариат на правосъдието също предизвикват раздразнение.

До др. Богданов:

„Ние все още не умеем публично да осъждаме отвратителното протакане на нещата. За всичко това целият Народен комисариат на правосъдието трябва да увисне на смрадливи въжета. И аз още не съм загубил надеждата, че един ден всички ние ще бъдем обесени за това.“ (28 декември 1921)

До др. Соколников:

„Не спи ли нашият Народен комисариат на правосъдието? Необходими са редица показни процеси с прилагане на най-жестоки наказания. НКП изглежда не разбира, че новата икономическа политика изисква нови методи, нова жестокост на наказанията. С комунистически поздрав. Ленин.“ (11 февруари 1922)

Започва се гоненето на професорите.

До Каменев и Сталин:

„Да се уволнят от МВТУ 20 — 40 професори. Те ни мамят“. (21 февруари 1922)

До др. Ф. Е. Дзержински:

„По въпроса за екстрадирането на писатели и професори в чужбина. Това трябва да се подготви най-старателно. Да се задължат членовете на Политбюро да отделят по два-три часа седмично за преглеждането на редица издания и книги. Да се съберат систематични сведения за политическия стаж, работата и литературната дейност на професорите и писателите. Възложете всичко това на умен, образован и изпълнителен човек от ГПУ.

Не всички сътрудници на «Новая Россия» са кандидати за екстрадиране в чужбина. Другояче стоят нещата с питерското списание «Экономист». Според мен, то е открито гнездо на белогвардейци. В брой трети е отпечатан на корицата списък на сътрудниците. Те са явни контрареволюционери, помощници на Антантата, организация на нейни слуги, шпиони и типове, развращаващи учащата се младеж. Работата трябва да се организира така, че тези вредители да се заловят, да се залавят постоянно и систематично да се изселват в чужбина.