Стивън Ериксън - Спомени от лед

— Не бива да се боиш от Т’лан Имасс — каза Силвърфокс.

Той примигна и се обърна към нея.

— Това вече ми го обясни. След като властваш над тях. Но всички се чудим какво точно смяташ да направиш с това немрящо воинство? Какво е значението на този техен Сбор?

Тя въздъхна.

— Много е просто всъщност. Събират се за благословия. Моята.

— Защо?

— Аз съм въплътеният Гадател на кости — първият от стотици хиляди години. — Лицето й се вкочани. — Но преди това ще са ни нужни. В пълната им сила. Всички ни чакат ужаси… в Панион Домин.

— Другите трябва да научат за това, за тази благословия — какво означава тя, Силвърфокс — и да научат повече за заплахата, която ни чака в Панион Домин. Бруд, Каллор…

Тя поклати глава.

— Моята благословия не е тяхна грижа. Тя си е моя. И на самите Т’лан Имасс. Колкото до Панион… самата аз трябва да науча повече, преди да дръзна да заговоря. Паран, казах ти тези неща заради онова, което бяхме, и това, в което ти — ние — сме се превърнали.

„А в какво сме се превърнали? Не, този въпрос не е за сега.“

— Джен’айсънд Ръл.

Тя се намръщи.

— Тази твоя страна не я разбирам. Но има и още нещо, Паран. — Поколеба се, преди да продължи. — Кажи ми, какво знаеш за Драконовата колода?

— Почти нищо. — Но се усмихна, чул отново Татърсейл, по-ясно от всякога след първата им среща.

Силвърфокс вдиша дълбоко, задържа дъха си за миг, след което бавно издиша, отново вперила забулените си очи към изгряващото слънце.

— Драконовата колода. Вид структура, наложена на самата сила. Кой я е създал? Никой не знае. Моето убеждение — убеждението на Татърсейл — е, че всяка карта е портал към лабиринт и че някога са съществували много повече карти, отколкото са сега. Възможно е да е имало други Колоди — напълно е възможно да има други Колоди и сега…

Изгледа я замислено.

— Поредното подозрение, нали?

— Да. Казах, че никой не знае кой е създал Драконовата колода. Но има и още нещо, също толкова загадъчно, също така вид структура, съсредоточена върху самата сила. Помисли за терминологията, използвана за Драконовата колода. Домове… Домове на Мрак, на Светлина, на Живот и на Смърт… — Бавно извърна очи към него. — Помисли за думата „Финнест“. Означава, както знаят Т’лан Имасс, „Ледена крепост“. Преди много време, сред Древните раси, „крепост“ е била синоним на „дом“, по смисъл и ежедневна употреба, и всъщност синоним на „лабиринт“. Къде се таи джагътският извор на сила? Във Финнест. — Замълча отново. — „Треморлор“ е треллскаха дума за „Дом на живота“.

„Финнест… като къщата Финнест в Даруджистан… къща на Азат.“

— Не съм чувал нищо за Треморлор.

— Дом на Азат, в Седемте града. В град Малаз, във вашата империя, е Скръбният дом — Домът на Смърт…

— Вярваш, че Домовете на Азат и Домовете на Колодата са едно и също?

— Да. Или са свързани някак. Помисли за това.

Паран правеше точно това. Не знаеше много нито за едното, нито за другото, а и не можеше да му хрумне никакъв начин, по който да е свързан с тях. Безпокойството му се усили и стомахът го сви болезнено. Капитанът се намръщи. Толкова беше уморен, че не можеше да мисли, но трябваше.

— Казват, че старият император, Келанвед и Танцьора са намерили достъп в Скръбния дом…

— След това Келанвед и Танцьора са се възвисили и сега владеят Дома на Сянка. Келанвед е Сенкотрон, а Танцьора е Котильон, Въжето, Покровителя на убийците.

Капитанът я зяпна.

— Какво?!

Силвърфокс се усмихна.

— Очевидно е, като го помислиш, нали? Кой сред асцендентите ще тръгне срещу Ласийн… с цел да я унищожи? Сенкотрон и Котильон. Защо някой асцендент би се занимавал изобщо с някаква си смъртна жена? Освен ако не са жадни за мъст.

Умът на Паран бясно запрепуска назад, към един път край брега на Итко Кан, към едно ужасно клане, рани, оставени от огромни, чудовищни челюсти… „Хрътки. Хрътки на Сянка — палетата на Сенкотрон…“ От онзи ден капитанът бе поел по нов път. По дирята на една млада жена, обсебена от Котильон. От онзи ден животът му бе започнал съдбовно да се разплита.

— Почакай! Келанвед и Танцьора са влезли в Скръбния дом — защо не са приели този цвят — цвета на Дома на Смърт?

— Самата аз си го мислех и стигнах до една възможност. Селението на Смърт вече е било заето, Паран. Кралят на Върховен дом Смърт е Гуглата. Убедена съм, че всеки Азат е място на всеки портал, път към всеки лабиринт. Намериш ли входа към Дома, можеш да… избираш. Келанвед и Танцьора са намерили празен Дом, празен трон и след като са заели местата си като владетели на Сянка, се е появил Домът на Сянка и е станал част от Драконовата колода. Разбираш ли?