Стивън Ериксън - Дом на вериги

Карса стисна с една ръка китките на Боруг и заплува след тях. Главата на изпадналия в несвяст равнинец се беше отпуснала на дясното му рамо, коленете му се удряха в слабините му.

Встрани от него Силгар забута бурето с вода, като риташе с крака. Карса забеляза, че бурето е много по-празно, отколкото твърдеше търговецът на роби — лесно можеше да издържи всички.

Той самият нямаше нужда от това. Не беше особено уморен, а и сякаш притежаваше сила повече от всички равнинци. С всеки дъх раменете и дори горната половина на гърдите му се издигаха все по-високо над водата. А като се оставеше настрана това, че коленете на Боруг непрекъснато му се пречкаха, присъствието на равнинеца можеше да се пренебрегне. Само дето…

Осъзна, че около тези колене има нещо странно. Спря и се пресегна надолу.

Двата крака бяха отсечени, точно под капачките, и водата след тях бликаше по-топла. Торвалд обърна глава към него и попита:

— Какво става?

— Мислиш ли, че в тези води има морски вълци?

— Съмнявам се — отвърна дару. — Все пак е сладка вода.

— Добре — изсумтя Карса и продължи да плува.

Светлината не се появи повече. Продължаваха напред през непрогледно тъмната, макар и съвсем спокойна вода.

— Това е глупаво — обади се след малко Силгар. — Само се изтощаваме така, без цел…

— Защо попита за морските вълци, Карса? — подвикна Торвалд.

В този миг нещо грамадно и грапаво се надигна над водата, стовари се върху гърба на Карса и го натисна надолу. Китките на Боруг се измъкнаха от шепата му, ръцете се отплеснаха назад й изчезнаха. Затънал повече от един войнски ръст, Карса се завъртя под водата, изрита и усети здрава, неподатлива плът.

Щом изплува — с кръвния меч в двете си ръце — видя на по-малко от един бой разстояние огромна сива риба. Зъбатата паст се беше затворила около малкото, останало от тялото на Боруг. Изподрана глава, рамене и пляскащи над водата ръце. Грамадната рибешка глава блъскаше бясно във водата, странните й ококорени очи бляскаха, озарени сякаш от вътрешна светлина.

Зад Карса се чуха писъци и той се обърна. Дамиск и Силгар ритаха бясно, мъчеха се да се измъкнат. Торвалд се беше изпънал на гръб, стиснал здраво дебелото весло, краката му ритаха под водата. Само той не издаваше звук, макар че лицето му се бе изкривило от страх.

Карса отново се обърна срещу рибата. Като че ли й беше трудно да погълне Боруг — едната му ръка се беше запречила. Самата риба стоеше във водата почти вертикално и клатеше глава.

Карса изръмжа и заплува към нея.

Боруг изчезна в рибешката паст. Карса си пое дъх, изрита, надигна се до кръста над водата и кръвният меч изсвистя. Кръв плисна по ръцете му.

Огромната риба залитна назад.

Карса се гмурна, двата му крака се сплетоха около туловището малко под страничните перки. Рибата се замята, но не можа да се измъкне от хватката.

Теблорът измъкна меча си, заби го с все сила в корема на рибата и разпра надолу.

Изведнъж водата наоколо кипна от кръв и жлъч. Рибата замря и го повлече надолу. Карса натика меча в ножницата, гмурна се под повърхността и бръкна в зейналата рана. Едната му ръка стисна бедрото на Боруг — разкъсано парче плът — и пръстите му се вкопчиха в кокала.

Издърпа равнинеца през мътната, пареща очите му течност и изплува на повърхността.

Торвалд дереше гърло някъде зад гърба му. Карса се обърна и го видя — стоеше до кръста във водата и махаше ръце. Недалече от него Силгар и Дамиск газеха в плитчината към някакво подобие на бряг.

Карса повлече Боруг натам. Още няколко замаха и стъпи на песъчливото дъно. Изправи се, без да пуска краката на Боруг, и след няколко крачки излезе на брега.

Другите бяха наклякали на пясъчната ивица и си поемаха дъх.

Карса пусна тялото на пясъка, килна глава назад и вдиша дълбоко знойния въздух. Зад песъчливата, отрупана с раковини ивица на брега се виждаше тучна зеленина. Бръмчаха насекоми, в тревата шумоляха дребни твари.

Торвалд припълзя до него.

— Карса… Той е мъртъв. Беше мъртъв още когато акулата го глътна…

— Акула било значи. Моряците на малазанския кораб говореха за акули.

— Карса, когато акула глътне някого, вече няма смисъл да го спасяваш. С него е свършено…

— Беше под моя опека — избоботи Карса. — Акулата нямаше права над него, мъртъв или жив.

Силгар се беше изправил. Изсмя се на думите на Карса и извика пискливо:

— От корема на акула — на чайките и раците! Не се съмнявам, че духът на Боруг ще ти благодари, теблор!