Стивън Ериксън - Дом на вериги

Огледа се. Разбитите кораби си стояха все така, дървени отломки се бяха струпали около тях като салове. Разкъсани останки от платна висяха от малкото оцелели мачти. По дървения обков на носа, извисил се над него, имаше резба: човешки фигури, вкопчени в битка. Фигурите бяха дългокраки, стояха на кораби, много наподобяващи тези наоколо. Но враговете им като че ли не бяха собствениците на другите кораби тук — в резбата техните бяха по-малки и много по-ниски. Воините много приличаха на Теблор, с яки ръце и крака и с големи мускули, въпреки че бяха по-ниски от враговете си.

Водата се раздвижи. Над повърхността се показа лъскаво черно туловище с остри перки, надигна се пред очите му и отново се скри. Изведнъж се появиха още и водата между корабите се завихри. В това море все пак имаше живот — и беше дошъл да се храни.

Платформата под Карса се разтърси и той залитна и се хвана за ръба й с лявата си ръка. Рязък удар и разкъсваща болка… но ръката му удържа.

Подут труп изплува до сала. После се появи черна лъскава грамада; беззъба, зяпнала широко уста се понесе над водата и погълна трупа. Малко сиво око зад бодливите мустаци блесна пред очите на Карса и рибата отплува. Окото се извърна да го проследи.

Карса нямаше достатъчно време да види трупа, за да прецени дали е с ръст колкото него, или колкото равнинеца Торвалд Ном. Но огромната риба можеше да глътне и него толкова лесно, колкото трупа.

Трябваше да се изправи. А след това — да се изкатери.

И — гледаше как друго огромно черно туловище изригна от водата до близкия кораб, туловище дълго почти колкото самия кораб — трябваше да го направи бързо. Много бързо.

Чу стъпки над себе си и Торвалд Ном се наведе от палубата.

— Трябва да… о, Беру да те благослови, Карса! Можеш ли да се изправиш? Тези морски вълци са по-големи от акулите и май са още по-гадни. Ето един — току-що скочи зад гърба ти — обикаля, дебне те! Изправи се, хвани се въжетата!

Карса кимна и посегна към най-близкото въже.

Взрив във водата зад него. Платформата се разтърси, разхвърчаха се трески… Торвалд изкрещя отгоре предупредително… и Карса разбра, без да поглежда през рамо, че едно от съществата току-що се е надигнало, проснало се е върху сала и го разцепило на две.

Въжето беше в ръката му. Той го стисна здраво, после и с другата ръка. Водата го заля до бедрата.

— Уругал! Гледай!

Измъкна краката си от кипналата вода и се закатери нагоре. Въжето се люшна и го отхвърли към корпуса. Карса изпъшка, но не се пусна.

— Карса! Свий краката!

Теблорът погледна надолу и видя една невероятно огромна паст, зейнала и надигаща се под него.

Две ръце го стиснаха за китките. Карса изкрещя от болка в раменете и бедрата и се дръпна нагоре с едно-единствено отчаяно усилие.

Устата се затръшна сред млечния воден въртоп.

Коленете му се удариха в перилото, Карса залази отчаяно нагоре, успя да прехвърли тежестта си и тупна тежко на палубата.

Несекващите крясъци на Торвалд го накараха да се надигне… и видя, че дару се мъчи да вдигне някакво подобие на копие. В едва разбираемите му викове като че ли ставаше дума за въже. Карса се огледа и видя, че за задния край на копието е завързана тънка нишка, изпъната по палубата до намотаното въже почти на ръка разстояние от него. Простена и запълзя натам, докопа го и го повлече към носа.

Върза го веднъж, два пъти — чу гръмката ругатня на Торвалд и въжето запълзя навън.

Не мислеше, че тънкото въже ще издържи. Сниши се под него, щом последната намотка се изплъзна от ръцете му, изплющя и се изпъна.

Шхуната изскърца, носът й се наклони, после се разтърси и заора напред по песъчливото дъно. Торвалд се надигна до Карса и каза задъхано:

— Богове подземни, не мислех, че… дано да издържи! Ако издържи, няма да гладуваме. Да, изобщо няма да гладуваме! — Плесна Карса по гърба — и изведнъж дивашката му усмивка се стопи. — Олеле!

Карса бавно се изправи.

Краят на харпуна се виждаше точно пред тях, сечеше като клин пенестите вълни — право към един от големите тримачтови кораби. Стържещият звук под шхуната изведнъж спря и тя се люшна напред.

— Към кърмата, Карса! Назад!

Торвалд понечи да го дръпне, отказа се, изруга и затича презглава назад.

Задъхан, като се мъчеше да надвие вълната от мрак, теблорът тръгна залитайки след него.

— Не можа ли да удариш някоя по-малка?

Сблъсъкът накара и двамата да се проснат на дъските. Ужасен трясък разтърси шхуната и изведнъж отвсякъде ги заля вода — избиваше нагоре през люковете, нахлуваше през бордовете. Гредите от двете страни на корпуса се пръснаха и се разтвориха като гигантски пръсти.