Кен Годард - Двойно прикритие

— Така разбрахме за тайните им планове да скрият Донато и Грийн на тавана и под кой камък до септичната яма Марашенко скри пистолета си — весело добави Томас Уошак.

— Естествено, това не се появи в доклада ни за тренировката — добави Дуайт Стоунър, за да може Боби ла Грейндж да схване.

— Малко несъответствие. Не си заслужаваше да безпокоим шефовете за това — презрително завърши Лари Пакстън и пак се обърна към Такахара. — Каква е тази работа с Богс?

— Екип „Чарли“ се опитва да участва в незаконен лов в Националния резерват „Уинтгейт“, като използват някой от членовете на Избраната бригада. Така ли е?

И петте глави кимнаха.

— Е, според разговора между Донато и Райли, който подслушах, един от местните, с когото контактуват, е казал на Донато, че ловът е определен за тази вечер. И да не се тревожи, че местният агент може да провали играта им, защото знаели точно къде ще бъде Уилбър Богс тази нощ.

— И къде? — остро попита Лари Пакстън.

Такахара сви рамене.

— Не можах да разбера точно, но агентите от екип „Чарли“ смятат, че Избраната бригада е организирала залавянето на Богс — очевидно след като е излязъл от болницата — и ще го крият, докато организират съд срещу него.

— За какво?

— Кой знае… Защото е федерален служител. Представя властите. Пречи на местните бракониери на елени. Нещо такова.

— По дяволите, какъв е смисълът? — запита Пакстън.

— Хей, аз само подслушвах разговора. Не съм специалист по психоанализи.

— И какво ще прави екип „Чарли“? Ще съобщят на Халахан и той ще ни изпрати като подкрепление? — попита Дуайт Стоунър с надежда.

— Не мисля — поклати глава Такахара. — Изглежда, те дори нямат представа, че сме тук. Останах с впечатлението, че са решили да се правят на герои.

— О, по дяволите! — съобщи на глас лидерът на екип „Браво“ това, което всички си мислеха.

— Трябва да им се обадим. Веднага — категорично заяви Хенри Лайтстоун. — Не ми пука какво е наредил Халахан. Вероятно си мислят, че си имат работа с група некомпетентни загубеняци, но от това, което видях и чух, ще се напъхат точно в гнездото на бивши армейски рейнджъри.

— Ако допуснем, че тези бивши рейнджъри не са част от плана — напомни Лари Пакстън.

— Ако са, ще е страхотно. Не ми пука, че ще изглеждаме като идиоти. — Лайтстоун с безразличие сви рамене. — Но ако съм прав и това нощно учение е само за да вкарат екип „Чарли“ в капана, ще ги спипат дяволски бързо.

— И теб, Хенри — напомни Боби ла Грейндж на бившия си партньор.

— Ще се тревожа по-късно за това. — Хенри Лайтстоун се вторачи в Пакстън. — Трябва да им се обадим, Лари. Веднага.

Лари Пакстън се поколеба за кратко, после кимна на Такахара, който незабавно се протегна към клетъчния телефон и набра номера.

Цели тридесет секунди всички се взираха в техническия агент, който накрая сви телефона и поклати глава.

— Никой не отговаря. Вероятно са оставили клетъчните си телефони в хотела.

— Значи вече са тръгнали. — Хенри Лайтстоун гледаше поразено.

— Правят това, което сме ги учили — изръмжа Дуайт Стоунър.

— Излизат по-рано, за да огледат района.

— Райли и Донато казаха ли какво възнамеряват да правят? — попита с надежда Лайтстоун.

Такахара мълчаливо поклати глава.

— Въобще споменаха ли нещо за базата на Избраната бригада?

Техническият агент пак кимна отрицателно и вдигна ръце в безпомощен жест.

— Най-вероятно ще се срещнат с водачите си за незаконния лов някъде в покрайнините на резервата, Хенри — заяви Боби ла Грейндж. — Но това буквално означава стотици километри. И да не забравяме, че цялото това нощно учение може да е измама — просто за да заблудят и теб.

— Трябва да се обадим на Халахан, да му обясним накратко ситуацията, да поискаме помощ. — Дуайт Стоунър сви рамене. — ФБР, ЦРУ, някой с малко по-сериозно оръжие.

Лайтстоун погледна към часовника си.

— Вече е осем без петнадесет, трябва да тръгвам за базата.

Между другото Уинтърсоул замисляше да изведе всички оттам и каквото и да се случи, може да стане навсякъде.

— Едно е сигурно — бавно каза Лари Пакстън. — Не можем да оставим нашите да влязат в капана съвсем заслепени. Най-малкото трябва да се опитаме да подразним копелетата.

— Проблемът е, че — Боби ла Грейндж бавно измъкна от кобура стария си пистолет 45-и калибър и го огледа тъжно, — ако се опитаме да се изправим сами срещу екип отчаяни рейнджъри с автомати М-16, наистина можем да го отнесем.