Решат Гюнтекин - Листопад

За миг онази разбунтувала се Лейля, която се бе загърнала с кадифеното манто и с изкривената от злоба уста и присвити очи, очертани в черно, изричаща обиди, изчезна и на мястото й се появи образът на болната, безпомощна Лейля, която той си представяше как лежи.

Хайрие ханъм, събрала кураж от тъгата, която издаваше лицето на Али Ръза бей, се примоли:

— Моля да ми разрешиш… да видя детето си, само веднъж…

Али Ръза бей не й се скара, само каза:

— Тези думи не ти подхождат, Хайрие, ти си жена с достойнство. Никога, до смъртта си няма да застанеш очи в очи с нея.

Ала в същата минута неволно, въпреки волята му, от окото му капнаха две сълзи.

За да създаде впечатление, че причината за тези сълзи е силният фитил на пламъка, старият погледна лампата. Сетне се наведе, провлече малко повече сакатия си крак и излезе от стаята. Хайрие ханъм бе повярвала на тази очевидна лъжа.

Хайрие ханъм, която след случилото се с Лейля се бе занемарила съвсем и трудно повдигаше глава да огледа наоколо, смятайки, че е излишно дори да отговаря на въпроси, изведнъж прояви необясними симптоми на пробуждане. Старата жена повдигаше полата си до коленете и чистеше, готвеше в кухнята и се отбиваше у съседите си. Политиката към мъжа й също промени курса си. На моменти се усукваше около Али Ръза бей, обгрижваше го малко или много със сладки приказки, успокояваше го.

Това съживяване много напомняше поведението й през онези години, когато се появиха първите сигнали на западане в семейното гнездо, първите разправии между децата. Али Ръза бей си мислеше, че тази промяна не е на добро, но си каза: „Да видим! Да видим какво ще изскочи този път!“, и веднага добавяше: „Дано да е за добро.“

Старецът не се бе излъгал в предположенията си. Не след дълго тайната се разбули. Когато един ден влезе вкъщи с вързоп зеленчуци, видя срещу себе си Лейля. Тя се втурна към баща си, увисна на врата му и, ридаейки, извика:

— Татко, татенце…

Хайрие ханъм и Айше го молеха да не се ядосва и го придържаха. Али Ръза бей крачка по крачка заднишком доближи стената и опря гръб на нея. Затвори очи. Вълнението по лицето му не бе голямо. Само повдигаше глава, все едно, че се затрудняваше да поеме въздух и се мъчеше да разкопчае ризата си. Ето защо Хайрие ханъм бе зачестила приказките си за Лейля. Тайничко се е срещала с момичето и са му подготвили тази изненада.

Първо се започнало със сантименталностите от спомените за детството на Лейля с надежда да го омилостивят. После била измислена историята с болестта й. Накрая, окуражени от това, че не показва кой знае какъв гняв, се осъществила и появата на Лейля, уж неочаквано… Планът не бе никак лош… Ако бяха му казали: Лейля иска да ти се извини, да се помири с теб, сигурно бе, че нямаше да се съгласи. Но, заставайки внезапно лице в лице с дъщеря си, може би щеше да се разчувства и да не може да намери време да размисли и направо ще я прегърне… Но не бе изключено тази изненада да довърши стария човек, който бе и болен. Ала в подобни тайни планове винаги има риск, поне пет-шест процента да не успее.

Лейля мълчеше, Хайрие ханъм го молеше на глас, след като тя спреше, започваше Айше и всички заедно плачеха в един глас. Али Ръза бей все още държеше копчето на ризата си и демонстрираше, че ще остане верен на клетвата си — докато е жив, да не види дъщеря си, и не отваряше очи.

Но накрая се наложи да реагира. Старият човек заговори с бавен глас, така, както говорят хората, които са спокойни, защото отдавна са обмислили решението си:

— Напразно се стараете! Нямам дъщеря на име Лейля. Ние вече сме мъртви един за друг…

Хайрие ханъм, Лейля и Айше правиха опити около час, но не успяха да изтръгнат дори думичка, нищо освен това.

След като Лейля си тръгна, между Али Ръза бей и жена му се разрази голям скандал.

Като се убеди вече, че няма да може с добро да склони Али Ръза бей да приеме дъщеря си, Хайрие ханъм изведнъж премина в атака:

— Мислех, че си мъж, трийсет години не прекърших волята ти. Виждаш докъде стигнахме. Позволи най-сетне аз да решавам. Децата ми се затриха заради теб. Останали ми бяха само Лейля и Айше. Детето ми не може без мен. И аз не мога без Лейля. Ако ще целият свят да я нарича блудница, за мен тя е най-добра от всички. Или ще съм с нея, или…

Хайрие ханъм не довърши, разплака се. Али Ръза бей се усмихна:

— Не се измъчвай повече, ханъм. И аз като теб съм решил. Ще ви оставя. Може би, дай Боже, да се окаже по-добре. Хайде, сега спи спокойно, почивай.