Решат Гюнтекин - Чучулигата

Произнесох тези думи с протегнати напред ръце, с наведена глава, със спокоен и чистосърдечен глас.

Той ме хвана развълнуван за ръцете, смъкна ме насила от прозореца и почти грубо ме накара да седна на един нисък стол.

— Ти си много загадъчно същество, Фериде! Приличаш на нищо и никаква мъничка играчка, а си така дълбока, така чудна и имаш такава невероятна издръжливост… Добре, Фериде, продължавай, слушам…

— Вие сте единственият ми другар, мой покровител, мой баща. Трябва да живея, добре. След като разбрах, че нямам смелост да умра, не искам нищо друго освен това. Но как? Посочете ми начин. Ако намерите някакво решение, ще бъде отлично.

Хайруллах свъси вежди и се замисли.

— Фериде — отговори той, — по този въпрос мисля и аз. Исках да поотложа малко разговора на тази тема, но щом си в състояние да се владееш, да поговорим. Преди всичко вече не бива да храниш никакви илюзии, че ще можеш да преподаваш. Днес ти разказах някои неща във връзка с тази история.

Преди десет дни пристигна инспектор от областта. Кучешките му зъби стърчат навън като на морж, лицето му — проклето. Под председателството на този човек бе съставена анкетна комисия. Искаха да те подложат на разпит, преди да обявят, че са те уволнили. Писмото, което донесе онази вечер Онбашъ, беше един вид призовка. Помисли си само, как би се явила ти пред една такава комисия? Как би отговаряла на гнусните обвинения, излезли от устата на чужди хора? Когато научих това, умът ми изхвръкна от главата. Представих си стаята на настоятелството. Видях те с твоето черно наметало, с твоето нещастно пребледняло детско лице, застанала с наведена глава срещу хищните зъби на онзи морж. Този човек, който е решил на всяка цена да те разкъса както вълкът от приказката „Вълк и агне“, и повтаря ония колкото нелепи, толкова отвратителни клевети. Да оставя теб, която променяш цвета на лицето си дори при малко по-суровите думи на един изкуфял военен, с твоето невинно лице, с твоите плахи зелени очи, да се изправиш самичка пред онзи морж?

Хайруллах бей продължи, като размахваше юмруци с такъв страшен блясък в кротките си очи, какъвто никога не съм виждала в тях. Брадата му трепереше, зъбите му тракаха и това му пречеше да говори.

— Такива неща му наговорих, така наругах този морж, че има да ме помни. Ако в този момент го бяха застреляли, нямаше да пусне капка кръв.

Преди два дни научих, че ме е дал под съд. Сега чакам с нетърпение да дойде денят, в който ще кажа още веднъж на тези клеветници, този път пред съда, колко им е чиста работата.

Старият доктор млъкна. Той не проговори, докато не изгасна дивият блясък в очите му и не премина страшната червенина, избила по слепоочията му. После продължи с обичайния си кротък, наивен и простодушен глас:

— От тази работа най-много пострада ти. Не искам да си спомняш с лошо за мен, затова, че те накарах веднага да напишеш оставката си. Налагаше се да скъсаш абсолютно всякакви връзки с тях. Бог е създал тези очи и тези устни да се смеят и да даряват щастие на околните, а не да плачат и треперят пред моржовете… Фериде, искам да ти кажа още нещо. Сега моята отговорност за тебе е двойно по-голяма, защото аз съм причина за това нещастие, което те сполетя. Ето защо мой дълг е да го поправя. Както казах, на преподаването вече не можеш да се надяваш. Дори да намерим някаква възможност днес, утре пак ще измислят причина да те сломят. Лошото е, че тогава може би мен няма да ме има. Хайде да обсъдим положението заедно с теб. Имаш ли възможност да се върнеш в Истанбул при семейството си?

Наведох глава:

— Не, докторе, за мен те вече не съществуват.

— Друг изход: не е ли възможно да се омъжиш за някой добър момък?

— Не, докторе. Решила съм да си остана стара мома.

— И аз не съм много убеден, че ще бъдеш щастлива, ако се омъжиш за друг, Фериде. Онзи проклетник така е влязъл в сърцето ти, че не е възможно да го изтръгнеш оттам.

— Докторе, умолявам ви. Можете да ми говорите за всичко друго, но не и за това.

— Добре, малката, добре.

— Благодаря ви, докторе.

Той мислеше, като хапеше белите си мустаци.

— Добре, какво ще правим в такъв случай? Опасност да изпаднем в материално затруднение няма. Моето състояние е достатъчно за двама. Бях започнал дори да мисля къде ще дяна тия пари. Има ли нещо по-хубаво от това да ги жертвам за твоето щастие?

Знаех предварително, че думите ми ще го ядосат, но друг отговор не можех да му дам.

— Но, докторе — казах, като милвах коленете му, — в качеството си на каква аз мога да приема такава парична помощ от вас? Какво ще бъде положението, в което ще изпадна?