Фридрих Герстекер - Лодкарят от Илинойс

— Аз ли? — попита мрачно Джек. — Никаква. Но ако още веднъж ми се изпречи на пътя, нека бъда проклет, ако не му строша коварната кратуна и не му извадя дясната ръка от ставата.

— Сториш ли първото, можеш да си спестиш второто — каза сухо Стария. — Впрочем ако имаш толкова голямо желание да се запознаеш с тукашния шериф, ще се радвам много, ако изчакаш, докато напуснеш лодката ми. Нали знаеш, след това вече можеш да вършиш всичко, което ти радва душата.

Джек мълчеше и гледаше мрачно пред себе си. Стария тикна ръце в джобовете и свиркайки си тихо под носа, се заразхожда насам-натам по палубата. Само от време на време хвърляше по някой бегъл, сякаш нерешителен поглед към плантацията. После изведнъж рязко се завъртя на пети и напусна лодката, тръгвайки в посока на плантацията. Тъй измина денят. Мисис Поулридж се опита няколко пъти да подеме разговор с Джек, но колкото дружелюбен и услужлив да беше иначе младежът, толкова мрачен и мълчалив изглеждаше сега и някак съвсем сломен и отпаднал. Жената разбра, че го гризе нещо отвътре, и страшно много й се искаше да узнае какво е то, ала нищо не можеше да се изкопчи от него.

Привечер Стария се завърна, но изглеждаше в лошо настроение. По-голямата част от останалите хора също бяха вече на борда. Те се смееха и разказваха какво бяха видели и преживели през деня. Под предлог, че го боли глава, Джек слезе долу и легна в постелята си. След вечеря една част от екипажа пропълзя под защитните мрежи срещу москити, а друга част започна да се разхожда насам-натам по брега в близост до лодката. Стария също бе легнал в койката си и спеше, за да бъде бодър по-късно, когато неговите нощни клиенти дойдеха на борда. Ето че изведнъж някой го хвана за рамото и го разтърси, а щом той учудено отвори очи, видя, че пред него бе застанал Соломон. Чернокожият се бе появил на борда тъй безшумно и потайно, че нито го бяха забелязали стоящите по брега хора, нито пък го бе надушило малкото куче, което впрочем бе твърде изморено от разходката през деня.

— Хей, Соломоне — каза търговецът, надигайки се бързо от леглото, — нима стана вече толкова късно? Сигурно съм спал страшно дълго.

— Не, масса — прошепна негърът страхливо, — още не късно. Обаче днес не можем дойде… и утре също не!

— Ха! — възкликна Поулридж, едва сега разсънил се напълно. — Какво се е случило пак? Надушиха ли нещо?

— Да, масса. — Чернокожият тъжно кимна с глава. — Масса Хуф навсякъде търсил и намерил големи съдове с уиски. В плантация настъпил голям нещастие и черен човек получи много удари и никакво уиски.

— Хмм… проклятие — промърмори Стария между стиснатите си зъби и по стоманените черти на лицето му се изписа заплашителен израз, — никой друг не е виновен за това освен онази луда глава Джек! Какво ли може да го е прихванало днес този обесник?

— И на борда дойдат — каза Соломон.

— На борда ли? — възкликна търговецът и бързо се извърна. — Кой ще идва на борда?

— Полицаят — каза негърът, хвърляйки през рамо боязлив поглед. — Само дето не успяха намерят него веднага. Казали, той бил отишъл на кон към Ачафалайя 4 4 Ачафалайя — ръкав от делтата на Мисисипи. — Б.нем.изд. , но всеки момент трябвало да се върне и тогава… тогава аз изтичал насам колкото можал по-бързо, да предупреди масса Поулридж. Ако открият прасета и гъски на борда…

— Би могло да си имате неприятности, а? — каза търговецът и нещо като усмивка пробяга по суровото му лице.

— Масса Хуф познава дамгите на всички свини от цялата област — каза стеснително чернокожият.

— Прав си, момчето ми — извика тогава търговецът, като скочи едновременно с двата крака от койката си. — По-добре ще е да не изчакваме много. Бетси… ей, Бетси… спиш ли?

— Не, какво има? — попита жена му.

— Я напълни на този юнак една бутилка с уиски… или я виж, край бурето сигурно има още няколко пълни… а после ти, Соломоне, бързай да изчезнеш на сушата, понеже мисля, че след четвърт час ще отплаваме. След това твоят полицай и масса Хуф могат колкото си щат да зяпат мястото, където сме били на котва.

— Това най-хубаво — каза доволно старият негър, комуто сякаш камък падна от сърцето, защото много добре знаеше какво ги очаква, ако претърсеха лодката и намереха някои неща, които можеха да попаднат на нея само чрез ръцете на негрите.

А старият Поулридж не губи повече време в празни приказки. С няколко крачки се озова на палубата, пъхна в уста двата си показалеца и веднага се разнесе остро и пронизително изсвирване, което проехтя надалеч. В същото време Соломон бързо и безшумно се върна на сушата.