Урсула Гуин - Планета за изгнаници

Но нямаше никакъв кораб и нямаше и да има. Те щяха да умрат. Ще се свърши с присъствието им тук, с дългото им изгнание и борба на тази планета, всичко ще се разтроши като глинена отломка.

Агат много внимателно сложи чашата върху подноса и изтри потта от челото си. Сейко отново го наблюдаваше. Той рязко й обърна гръб и се заслуша в разговора на Джонкенди, Дермат и Пилотсон. Мрачните му предчувствия за миг ненадейно бяха прекъснати от спомена за леката, гъвкава и изплашена фигура на момичето Ролери, протягащо ръка към него от черните скали сред морето, и той видя в това и обяснение, и знамение.

Силният и самотен звук, който издаваше ударът на два камъка, кънтеше между покривите и недовършените стени на Зимния град, и стигаше чак до високите червени шатри, разпънати около него. Туп, туп, туп — не спираше той и изведнъж към него се присъедини в контрапункт втори тропот, туп-туп, туп-туп. Включи се и трети от по-висока тоналност, който накъса ритъма, после четвърти, пети, десети и тактът се загуби в непреставащия грохот от удари, в лавината от каменен кънтеж, която поглъщаше и размиваше всеки отделен звук.

Докато въздухът ехтеше от неспирните и главозамайващи каменни удари, най-старият от хората на Аскатевар излезе бавно от шатрата си и тръгна между редиците от шатри и огньове, чийто дим се извисяваше сред последните, косо падащи лъчи на късното следобедно есенно слънце. Старецът премина със скована и тежка крачка през лагера на народа си, влезе през портите на Зимния град, тръгна по нещо като пътека или улица, лъкатушеща между наподобяващите шатри дървени покриви на къщите, чиито стени бяха под земята, и излезе на празното пространство сред тях. Там седяха около стотина мъже с опрени в коленете си глави и удряха камък върху камък, изпаднали в хипнотичен, безпаметен унес. Уолд седна при тях и затвори кръга. Пред него имаше два тежки, заоблени от водата камъка. Той вдигна по-малкия и с всички сили го стовари върху по-големия: тряс! тряс! тряс! Вляво и вдясно от него кънтежът продължаваше — грохот и трясък от нестройни звуци, където от време на време възникваха наченки на ритъм. Произволен низ от звуци, той изчезваше и се появяваше отново. В един от тези мигове Уолд го улови, влезе в него и го задържа. Изведнъж му се стори, че е овладял тропота. След малко съседът му отляво се присъедини към него и камъните започнаха да се издигат и спускат едновременно. Същото направи и съседът му отдясно. Изведнъж всички в кръга започнаха да удрят едновременно, подчинявайки се на ритъма. Той изкристализира от шума, надви го и принуди всеки отделен нестроен глас да се присъедини към единствения непрестанен ритъм — олицетворение на съгласието, на учестения пулс на мъжете на Аскатевар, които продължаваха да удрят камък в камък.

Това бе тяхната музика, техният танц.

Един от мъжете скочи на крака и застана в центъра на кръга. Беше гол до кръста, ръцете и краката му бяха изрисувани с черни линии, а косата обгръщаше като черен облак лицето му. Ударите станаха по-леки, намаляха и замряха. Настъпи тишина.

— Бързоходецът от север донесе вестта, че гаалите се движат през Крайбрежния проход и многобройните им отряди наближават. Стигнали са до Тлокна. Това известно ли ви е?

Разнесе се хорово потвърждение.

— Сега слушайте човека, който свика този Каменен сбор — извика шаманът глашатай и Уолд с мъка се изправи на крака и отиде на мястото в средата с поглед, вперен пред себе си, масивен, съсухрен, неподвижен — не човек, а скала.

— В шатрата ми дойде един от пришълците — каза той най-накрая с отслабнал от старост, но дълбок глас. — Най-главният в Ландин. Каза, че пришълците са намалели и молят хората за помощ.

От насядалите неподвижно старейшини на родове и семейства се надигна неясен ропот. Над кръга, над дървените островърхи покриви около тях, много високо горе в студения, златист небосвод кръжеше бяла птица, предвестник на Зимата.

— Този пришълец каза, че Южното нашествие не се движи по родове и племена, а приижда в многохилядна орда с велик предводител начело.

— Откъде знае? — изрева някой. На Теварските Каменни сборове протоколът не се спазваше строго. Тевар никога не бе управляван от шаманите си подобно на някои друга племена.

— Изпратил съгледвачи на север! — извика Уолд не по-малко гръмогласно. — Каза, че гаалите обсаждат Зимните градове и ги превземат. Нали това съобщи бързоходецът за Тлокна. Пришълецът смята, че воините на Тевар би трябвало да се съюзят с пришълците и с хората от Пернмек и Алакскат, да отидат на север от нашата област и да отклонят Южното нашествие към Планинския проход. Това бяха думите му. Чухте ли ги всички?