Урсула Гуин - Градът на илюзиите

— Защо ми казахте всичко това?

„Заради истината и заради вас.“

— Кой съм аз, та да заслужавам истината? — повтори студено Фалк, впил настойчив поглед в лицето на Абундибот.

„Вие сте пратеник на един забравен свят, колония, чийто координати са били изгубени през Размирните години. Дошъл сте на Земята, а ние, нейните Господари, не съумяхме да ви защитим. За нас това е срамно и тъжно. Тези, които ви нападнаха, също са земни жители — те са избили останалите членове на екипажа, или са разрушили мозъците им. Били са бунтовници от Трети континент, който нито е толкова примитивен, нито така рядко заселен, както е континентът, на който сме сега — Първи континент. Използвали са откраднати междупланетни летателни средства, предполагайки че звездолетът принадлежи на «шингите» и затова са го нападнали без никакво предупреждение. Щяхме да го предотвратим, ако бяхме малко по-добре подготвени. Дължим извинения на вас и всички останали.“

— През всичките тези години те положиха неимоверни усилия за да ви открият — добави ентусиазирано Ори. Очевидно му се щеше Фалк час по-скоро да повярва в тази история, да я приеме за чиста монета. И тогава — какво очакваха от него?

— Опитали сте се да възстановите паметта ми? — рече Фалк. — Защо?

„Нали затова дойдохте тук — за да откриете себе се.“

— Така е. Но аз… — Не знаеше какво точно иска да попита, все още нито вярваше, нито не вярваше в онова, което му бяха казали. Не намираше солидна почва, върху която да започне да гради представите си. Недопустимо бе Зов и останалите да са го мамили през всичките години, които преживя с тях, но напълно възможно бе те самите да са били жертва на илюзия и погрешна представа за света. Изпитваше подозрения към онова, което му разкри Абундибот, ала повечето сведения бе получил по мисловен път, където лъжата и измамата бяха изключени — всъщност дали наистина бяха изключени? Можеш ли да повярваш на лъжец, който твърди, че лъже? Фалк отпусна безпомощно рамене, погледна отново към Абундибот и рече:

— Моля ви, не се обръщайте мислено към мен. Аз… бих предпочел да чувам гласа ви. Одеве струва ми се споменахте, че не сте в състояние да възстановите паметта ми.

Гласът на Абундибот прозвуча странно, ниски, шептящи тонове на галактика, след плавната и гладка мисловна реч.

— Не и със средствата, които приложихме.

— А с други средства?

— Не е изключено. Предполагахме, че ви е бил поставен парахипнотичен блок. Оказа се, че се касае за пълно разрушаване на предишната памет. Не знаехме откъде бунтовниците са научили тази техника, тъй като я пазим в тайна. Още по-дълбока тайна е фактът, че дори разрушеният ум може да бъда възстановен. — За миг на лицето на говорещия се мярна тъжна усмивка. — Смятаме, че бихме могли да помогнем на ума ви да възстанови загубеното с помощта на свръхмощен психокомпютър. Това обаче би означавало временно или пълно блокиране на заместващото съзнание и по тази причина не бихме желали да продължим без вашето съгласие.

Заместващото съзнание… Какво всъщност искаха да кажат с това?

Фалк усети, че го побиват студени тръпки.

— Да не искате да кажете — попита той, — че за да си припомня кой съм бил, ще трябва да забравя… кой съм в момента?

— Точно това, за съжаление. Сигурен съм обаче, ще се съгласите, че загубата на памет с неколкогодишна давност не е твърде висока цена за възстановяването на ум като вашия и разбира се за възможността да завършите великата мисия, в името на която сте пресекли огромно разстояние сред звездите и да се завърнете у дома с информацията, която там все още чакат с нетърпение.

— „Възможността да завърша…“? — повтори смутено Фалк, замислен на думите, които Абундибот произнасяше също толкова плавно и уверено, както и докато използваше мисловната реч. Той потърси с поглед Ори, сякаш чакаше помощ или пояснение от него. — Искате да кажете, че сте готов да ме изпратите… да ни изпратите обратно на планетата, от която съм дошъл?

— Да ви предоставим звездолет за обратния полет до Уеръл за нас ще бъде чест и същевременно възможност да поправим злото, което неволно сме ви сторили с бездействието си.

— Моят дом е Земята — произнесе с неочаквана ярост Фалк. Абундибот притихна. След около минута момчето заговори:

— А моят дом е Уеръл, преч Рамарен. Без вашата помощ не мога да се завърна там.

— Защо да не можеш?

— Защото не зная къде е. Когато потегляхме бях малко дете. Нашият кораб беше унищожен заедно с навигационния компютър и всичко останало по време на атаката. Не съм в състояние да изчисля обратния курс!