Урсула Гуин - Градът на илюзиите

„Аз съм Стрела Сиобелбел. — Устните на изображението се раздвижиха, но гласът не идваше от същата посока, а сякаш извираше от повърхността на стената и караше въздуха в стаята да трепти. — Бях изпратена да доведа в Града един от членовете на Уерълската Експедиция, за когото получихме сведения, че живеел в Източната част на Първи континент.“

Лицето й се стопи, заменено от това на Фалк.

„Хар Ори познава ли тази личност?“ — разнесе се непознат глас.

Докато Ори отговаряше, на екрана се появи неговият образ.

"Това е Агад Рамарен, навигаторът на „Алтера“.

Лицето на момчето на свой ред избледня, този път екрана остана пуст, докато зад него се чуваше шепот от много гласове, като кратко но възбудено съвещание между духове, разговарящи на непознат език. Това бе начинът, по който шингите провеждаха своя Съвет: всеки в стаята си, свързани единствено с тези шепнещи гласове. Докато неразбираемите въпроси и отговори се редяха, Фалк промърмори на Ори:

— Разбираш ли езика им?

— Не, преч Рамарен. Винаги са разговаряли на галактика с мен.

— Защо говорят така, вместо да се срещнат лице в лице?

— Защото са много — Господарят Абундибот веднъж ми каза, че Съветът наброявал няколко хиляди члена, разпръснати по цялата територия на Земята — въпреки, че Ес Ток е единственият град. В момента говори Кен Кеняк.

Ромонът на безтелесните гласове бе утихнал и на екрана се бе появило ново лице — мъжко, с мъртвешки бледа кожа и светли очи.

„Агад Рамарен, бяхме свикани на съвещание за да изслушаме намеренията ви относно успешното завършване на мисията, с която сте бил изпратен тук, на Земята и завръщането ви у дома — стига да го желаете. Господарят Абундибот ще се обърне към вас чрез мисловна реч“.

Стената внезапно засия, после възвърна първоначалната си прозрачност. Високият мъж зад нея бе втренчил нетрепващ поглед във Фалк. Устните му не помръдваха, но Фалк чуваше думите му съвсем ясно. Не можеше да повярва, че му говорят с езика на мисълта, ала друго обяснение нямаше. Това бе глас лишен от всякаква емоционална окраска и тембър, чист и ясен тон, музика на мисълта, разум разговарящ с разум.

„Използвам мисловната реч за да се уверите, че говорим само истината. Защото не е вярно онова, което твърдят другите — че ние, които наричаме себе си шинги, умеем да скриваме или извъртаме истината при паравербалната реч. Лъжата, която хората ни приписват, е сама по себе си лъжа. Но ако пожелаете да разговаряме гласно, веднага ще се съобразим с това.“

— Не владея мисловната реч — произнесе Фалк след известна пауза. Гласът му прозвуча дрезгаво. — Но мога да чувам онова, което ми казвате. Освен това, не съм настоявал за истината. Кой съм аз, че да питам за нея? Все пак, готов съм да ви изслушам.

Младият Ори го погледна втрещено. Нищо не се изписа върху лицето на Абундибот. Изглежда той достигаше едновременно Фалк и Ори — доста рядко умение, доколкото можеше да прецени Фалк — защото и Ори бе изслушал паравербалното му обръщение.

„Умът ви е опустошен от човеци, които са ви научили на онова, което според тях е трябвало да знаете — и да вярвате. Това е причината, поради която ни нямате доверие. Бояхме се, че ще бъде така. Но питайте каквото искате, Агад Рамарен от Уеръл — ние ще ви отговорим с истината.“

— Колко дълго съм тук?

— Шест дни.

— Защо в началото бях упоен, защо ме докарахте тук с измама?

— Опитвахме се да възстановим паметта ви. Не успяхме.

„Не им вярвай, не им вярвай“ — повтаряше си Фалк. Предполагаше, че шингите четат свободно мислите му, но не знаеше как да ги скрива. Това нямаше значение. Не му оставаше друго, освен да играе играта по техните правила, въпреки че именно те създаваха правилата. Единственото му оръжие си оставаше честността. Беше се вкопчил като удавник във вярата, че честният човек не може да бъде измамен и че истината — ако играта бъде изиграна до край — ще го отведе пак до истина.

— Кажете ми защо според вас трябва да ви се доверявам — каза той.

Отговорът отново дойде на мисловна реч, приличаща на чист и ясен, създаден от електронни инструменти музикален тон. Абундибот и Ори стояха съвършено неподвижно, като фигурки върху шахматна дъска.

"Ние, които познавате като шинги, сме хора. Ние сме земяни, родени на Земята от земна плът, от каквато е бил и вашият прародител Джейкъб Агад от Първата колония на Уеръл. Историята, която познавате, ви е разказвана и предавана от поколение на поколение, след основаването на Колонията на Уеръл. Сега ние — плът от вашата плът — ще ви разкажем онова, което знаем.