Урсула Гуин - Светът на Роканон

Здесь есть возможность читать онлайн «Урсула Гуин - Светът на Роканон» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Светът на Роканон: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Светът на Роканон»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Светът на Роканон — планета без име, където легендите се преплитат с реалността. Там историята е заместена от мита до такава степен, че след няколко години откривателят се сблъсква със собствените си обожествени действия…
Изгубил своя звезден екипаж, Роканон остава сам в системата на Фомалхаут в навечерието на войната между Хейн и нахлуващите пришълци. Дали вълшебството, за което той плаща твърде скъпо, ще му помогне в предстоящата схватка?

Светът на Роканон — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Светът на Роканон», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— За нас е удоволствие, за нас е истинско удоволствие…

Тя сведе в поклон русото си сияние пред хората от Съюза, обърна се и кимна към своите късокраки телохранители — или тьмничари? Загърната в овехтелия син плащ, гостенката прекоси дългата зала, за да се скрие от погледите им. Кето и Роканон останаха неподвижни, взрени след нея.

— Понякога си казвам… — започна етнографът.

— Какво? — пресипнало се отзова Кето подир дълга пауза.

— Понякога имам чувството, че… когато срещам хора от тези светове, за които знаем толкова малко… все ми се струва, че се докосвам до някаква легенда, до трагичен мит, непонятен за мене…

— Да, прав си — съгласи се уредникът и се изкашля смутено. — Питам се… как ли й е името?

Семли Прекрасната, Семли Златокосата, Семли с Огърлицата. Хората-къртици бяха свели глава пред нейната воля; бяха й се покорили дори Звездните повелители в това страшно място, където я доведоха джуджетата гдемиар, в този град отвъд нощта. Да, те й се бяха поклонили и с радост върнаха скъпоценния накит, красящ собствената им съкровищница.

Но тя още не можеше да се отърси от тягостното чувство, което й вдъхваха тия пещери с надвисналите отгоре каменни грамади — там не се знаеше кой говори и какво прави, там кънтяха гръмки гласове и сиви ръце се протягаха към нея… Хайде, стига толкова! Ангиарската дъщеря се беше издължила за огърлицата. Чудесно! Сега съкровището е нейно. Цената е заплатена, всичко останало е минало.

Ветрогонът изпълзя от нещо като сандък, очите му бяха мътни, а по козината му блестяха ледени кристалчета. Отначало, когато излязоха от дупките на гдемиар, той не желаеше да лети. После явно се бе съвзел и се понесе с попътното южно течение към Халан в яркосините висини.

— По-бързо, по-бързо! — подканяше го Семли с щастлив смях, докато вятърът издухваше мрака, изпълващ душата й. — Искам да видя Дурхал час по-скоро…

Стремителният им полет ги доведе у дома по здрач на втория ден. Сега тя си спомняше пещерите на хората-къртици като някакъв далечен кошмар. Крилатият звяр се изви над хилядата стъпала на Халан, прехвръкна отвъд Моста над бездната — там гората слизаше на стотици метри надолу сред пропастта. В златистото смрачаване Семли се спусна в двора, където кацаха ветрогоните, и изтича нагоре край последните парапети между застиналите каменни изваяния на герои и двамата стражи пред вратите. Те й се поклониха, без да откъсват поглед от прекрасния блестящ накит върху гърдите й.

В предната зала тя спря една девойка, която тъкмо минаваше оттам. Бе доста хубавичка и съдейки по приликата, близка родственица на Дурхал, макар да не можеше да си спомни нейното име.

— Познаваш ли ме, момиче? Аз съм Семли, съпругата на благородника Дурхал. Ще кажеш ли на господарката Дуроса, че съм се върнала?

Мисълта да се яви сама пред мъжа си я плашеше, затова й бе нужно застьпничеството на сестра му.

Девойката я гледаше с широко отворени очи, а изразът върху лицето й беше много странен.

— Да, веднага — промълви тя и се завтече към Голямата кула.

Семли стоеше в очакване сред рушащите се, покрити с позлата стени. Никой не се появяваше. Дали не пируваха на трапезата в обширната зала? Тишината ставаше тягостна. Поколеба се за момент и пристъпи към стълбите, водещи към халанските покои. Но по каменния под срещу нея вървеше непозната старица, която протегна ръце и изплака:

— О, Семли, Семли!

Какво искаше тази побеляла жена? Младата красавица направи крачка назад.

— Коя си ти, господарке?

— Аз съм Дуроса, миличка.

Другата стоеше безмълвна и неподвижна, докато зълва й я прегръщаше и ридаеше, обсипвайки я с въпроси — вярно ли е, че хората-къртици са я пленили и през всичките тези дълги години са я държали омагьосана? Или пък това са били фийа с техните неразгадаеми вълшебства? Дуроса спря да плаче и се отдръпна, за да огледа отново родственицата си.

— Ти си все така млада, Семли. Като в деня, когато ни напусна. И огърлицата е на шията ти…

— Донесох я дар на обичния си съпруг. Къде е той?

— Мъртъв е.

Стройната жена се вцепени, в миг сърцето й сякаш отказа да пулсира. С наведена глава старицата обясни:

— Мъжът ти, моят брат Дурхал, Господарят на Халан, загина в битка преди седем години. Девет години след заминаването ти. Звездните повелители повече не дойдоха. Започнаха се войни с Източните владения, с Лог и Хул-Орен. Дурхал падна прободен от копието на някакъв недорасъл, защото тялото му не беше защитено от здрава броня, а духът му — още по-малко. Той лежи погребан в полята над Оренските блата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Светът на Роканон»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Светът на Роканон» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Светът на Роканон»

Обсуждение, отзывы о книге «Светът на Роканон» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x