Джоу Гудман: Рени

Рени погледна към Джарет с очевидно разочарование.

— Цяла нощ ли ще работиш с мъжете? — попита тя с подозрение. — Те ще въстанат, Джарет, и какво ще правя аз тогава?

— Мисля, че за бунтове може да се говори само при моряците — каза той сухо. — Все пак хората искат да положат още четвърт миля релси, преди да си отидат тази нощ. Ще започнем да взривяваме тунела утре.

— Ти вървиш три дни преди графика.

— Мислех, че това ти харесва.

Тя се замисли.

— Не съм много сигурна в това — каза тя най-накрая. — Тук ми харесва. Не изгарям от нетърпение да напусна това място. А ти?

— Не.

Имаше много неща, които говореха в полза на Куинс Пойнт, и не на последно място сред тях бе щастието на Рени. Още от самото начало те бяха добре посрещнати в селището. Полагането на релсите бе отдавна очаквано събитие и ролята на Рени в проекта бе приета без протести. Той не я беше виждал никога толкова уверена, както след идването си в Куинс Пойнт, и единственото нещо, което я безпокоеше през тези последни седмици, щеше да бъде отстранено.

Джарет посегна към задния джоб на джинсите си и извади лист хартия. Той го размаха под носа й.

— Какво е това? — попита Рени.

— Телеграма от Джей Мак. Току-що дойде по телеграфа. Днес следобед са взели решение.

Рени седна, взе листа от Джарет и го разгъна в полата си. Тя се взря в тъмнината, за да го прочете.

— Нека ти помогна — каза той. — Тук се казва „тежка принудителна работа“. Съдията най-после е произнесъл присъдата над Холис, Рени.

Тя гледаше листа безмълвно. Още преди шест седмици Рени и Джарет приключиха с показанията си срещу Холис Банкс. Съдебният процес завърши две седмици след това. Той бе превърнат в сензация от вестниците по цялата страна. Обсъжданията в съдебния състав продължиха само няколко часа, преди да бъде изнесено решението на съдебните заседатели: виновен. Сега присъдата бе произнесена. Рени мислеше, че нищо не е уредено — поне досега.

— Чудех се дали това ще стане някога. — Тя погледна към Джарет и ясните й тъмни очи изразяваха болка. — Радвам се, че присъдата не е друга — каза тя тихо. — Никога не съм искала да го обесят.

Джарет помисли за всички невинни пътници във влак № 412. Той взе обратно телеграмата и я пъхна в джоба си.

— Ти прощаваш повече от мене.

Тя поклати глава.

— Не вярвам в това. Можеше да го убиеш в църквата, но не го направи.

— Бях много щастлив, че тогава не те убих.

Рени отново не вярваше на думите му.

— Ръката ти беше сигурна. Ти просто я разтърсваше, за да заблудиш Холис, и той лапна въдицата. Никога не съм била заплашвана от тебе.

— Ти си ужасно сигурна за това, което стана тогава — каза той, като повдигна вежди и я погледна с ъгъла на очите си. — Признателен съм ти за доверието, макар и да не го заслужавам.

— Никога няма да ми кажеш истината, нали? — попита тя.

— Не мога. Не съм сигурен, че я зная. — Той си спомняше как сърцето му забие лудо, ръката му затрепери, а рамото му се отпусна под странен ъгъл, и през целия си живот нямаше да разбере кое беше страх и кое преструвка. В момента, когато Холис започна да излиза с Рени, го обзе чувство на абсолютно спокойствие. Той действа, защото нямаше друг избор. — Спомням си, че това бяха най-дългите секунди в живота ми — каза той. — Не помня точно какво се случи тогава.

Рени постави ръката си върху раненото му рамо и нежно разтри ръката му.

— Тя те безпокоеше днес, нали? Аз те наблюдавах.

— Наблюдава ли ме? — Той се изтегна до нея, като сложи главата си в скута й. Рени продължаваше да разтрива рамото му и ласките й бяха лечение, което никой лекар не му бе осигурявал. — Тогава причината трябва да е тази.

— Каква?

— Ще си помислиш, че съм луд — каза той и затвори очи. — Целият следобед косата на врата ми бе настръхнала. Мисля, че Денсър Тъбс е наблизо.

Пръстите на Рени се спряха за миг, след това започнаха отново нежното си разтриване.

— Джарет, наблюдавах те тази сутрин, докато разпределяше задачите, а не този следобед.

— Това не би могло да бъде Денсър — каза той. — Той не би рискувал да се покаже публично през деня.

— Той не е рискувал, нали? Никой не го е видял.

Джарет се засмя.

— Рени, ние даже не знаем, че той е бил тук.

— Косата на врата ти е била настръхнала. Това е съвсем достатъчно за мене.

Той продължаваше да се забавлява. Струваше си да я кара да се занимава с рамото му. От време на време върховете на пръстите й докосваха врата му над яката. И това беше приятно.