Джоу Гудман - Рени

Рени дишаше трудно.

— Нейният метод почти успя. Ти почти спечели Североизточната железница след Джъглър Джъмп. Имаше контрола на дяловете й в компанията. Все още бе женен за мене. Така че също контролираше и моите дялове. Аз почти работех за тебе.

— Това обаче не стана. Ти намери баща си. — Очите му се спряха настойчиво върху бледото лице и блестящите очи на Рени. — Не съжалявам за това, Рени. Аз харесвам Джей Мак. Той пръв ми даде шанс. Винаги съм знаел, че някой ден ще пожелая да седна на неговото място, но никога не съм искал той да е мъртъв, за да стане това.

— Как, предполагаш, мога да повярвам в това? — попита тя. — Някой се опита да го убие на гарата в момента, в който пристигнахме. Нима ще ми кажеш, че не си имал нищо общо с това.

— Това беше Нина.

— Тя го организира.

— Тя направи това. Джей Мак го знае. Той й е казал това през нощта, когато й е поискал развод.

Рени се навъси.

— Но откъде знаеш това? — попита тя тихо. — Нина се самоуби тази нощ. — Цялото й тяло замръзна, след това очите й се разшириха малко. — Ти си бил там, нали? Тя ти е казала какво й е говорил Джей Мак. — В този момент тя видя на лицето му изписана ужасната истина, която не бе подозирал никога досега. Коленете й се подкосиха и тя седна отново на пейката. — О, Боже мой, Холис. Ти си я убил.

— Това беше нещастен случай! — каза дрезгаво той. — Спорехме за ултиматума на Джей Мак. Нина не се безпокоеше, че ще е вдовица на Джей Мак, но тя не искаше да бъде бивша съпруга. Всичко, което можех да направя, бе да не й позволя веднага да тръгне след баща ти. Тя не искаше да се вслуша в нищо. Излезе на балкона на стаята си и започна да вика. Не можеш да си представиш на какво приличаше това. Нина никога не повишава тон. Изведнъж завика толкова високо, че съседите трябва да са чули.

— Така че ти я блъсна.

— Тя падна.

— Ти й помогна.

— Тя щеше да унищожи всичко. — Той извади ръце от джобовете си и се наведе напред. Постави ръцете си на облегалката на пейката, на която седеше Рени. — Целият ми план, цялата сложна работа върху проекта Куинс Пойнт. Това не бе просташка схема, Рени. Чаках години, за да намеря подходящ проект, и тогава трябваше да се боря, за да не позволя ти да го развалиш със своите карти и с настояването си за друг маршрут.

— Всичко това би било напразно наистина — каза тя ласкаво. — Ти трябваше да я убиеш.

— Нямаше друг начин.

— Правилно.

Той затвори очи за малко, раменете му се отпуснаха. Тръпка премина през него, докато се овладя.

— Тя ми липсва, Рени — каза той тихо. — Бих искал нещата да бяха се развили другояче.

— Зная, че би искал.

Холис кимна. Усмивката му бе тъжна, почти пълна със съжаление.

— Тогава — каза той — това, което трябва да направя, става по-лесно сега.

Рени се изви на пейката, за да го погледне по-добре.

— Какво ще направиш…

Думите й бяха прекъснати от широките, могъщи ръце, затворени на гърлото й. Рени ритна предната пейка и заби нокти в китките, които държаха врата й като в менгеме. Черни вълни затъмниха погледа й. Този път мислеше, че няма да припадне. Мислеше, че ще умре.

Изповедалните от двете страни на мястото за свещеника се отвориха едновременно. От едната излезе съдията Холси, следван от униформен сержант от управлението на Джоунс Стрийт. Джарет излезе от другата. Дясната му ръка се намираше над приклада на неговия ремингтон.

— Пусни я, Банкс — каза той. Гласът му бе съвсем равен и поради това напълно студен.

Очите на Холис се местеха от Джарет към съдията и полицая. Пръстите му освободиха гърлото на Рени, но той не я пускаше.

— Къде… как… — Той не можеше да повярва, че те са били тук през цялото време. — Аз проверих — каза той. Изви глава, когато чу, че от дъното на църквата се приближават стъпки. Свещеникът, който бе излязъл по-рано от изповедалнята, идваше към тях.

— Малко отвличане на вниманието — му каза свещеникът. — Полезно, като се има предвид как се развиха нещата. Ти беше много щателен при проверката за излишни уши в църквата. — Неговото учтиво поведение изчезна, когато видя, че ръцете на Холис все още стискаха врата на Рени.

— Ще постъпиш по-умно, ако пуснеш кръщелницата ми — каза той. — Мистър Съливан, изглежда, започва малко да се безпокои за безопасността й.

Холис разбра, че този, с когото бе говорил, бе епископ Голдън. Като усети, че капанът се затваря около него, той освободи врата на Рени, плъзна ръцете си под нейните и я дръпна извън скамейката пред себе си като щит. В този момент видя, че Джарет бе извадил пистолета си, но тялото на Рени, го предпазваше и той не се страхуваше.