Джоу Гудман - Рени

Холис погледна над рамото му и видя Рени, застанала на прага. Тя, изглежда, се колебаеше, когато видя, че той не беше сам.

— Всичко е наред, отче. Не съм я виждал по-рано. Не използваме църквата ви като място за срещи.

Свещеникът кимна:

— Приятна вечер тогава.

Холис кимна вежливо с глава:

— Приятна вечер.

Седна на пейката и зачака. В дъното на църквата чуваше нежният глас на Рени, която разговаряше със свещеника. Минаха няколко минути, преди тя да седна до него.

В църквата бе хладно, затова Рени не съблече палтото си. Копринен шал с цвят на слонова кост покриваше напълно косата й. Тя гледаше право напред, а когато заговори, гласът й бе почти шепот.

— Не бях сигурна, че ще дойдеш — каза тя.

Холис трябваше да наведе глава, за да я чува.

— Аз ти изпратих отговор.

— Зная. Получих го. Но пак не бях сигурна.

— Трябва да говориш по-високо — каза той. — Едва те чувам.

Рени погледна неспокойно наоколо.

— Няма никой. Проверих вече.

Тя се намръщи и се обърна за първи път към него.

— Ти си проверил? Какво означава това?

— Това означава, че не ти вярвам, Рени. Не съм сигурен защо ме повика тук. О, зная какво пишеше в бележката, но да зная, че трябва да говориш с мен, не е същото като да зная за какво искаш да говориш.

Холис се опита да протегне дългите си крака под пейката пред тях. Не се чувстваше удобно. Приближи се до края на пейката и простря краката си в пътеката между редовете. Гледаше я подозрително, като почти я предизвикваше да се плъзне към него по пейката.

— Ние се оженихме в тази църква, Рени — каза той с иронична усмивка.

— Не бива да ми го припомняш. Ако не бяхме направили венчавка, нямаше да е необходимо да искам анулиране на брака в съда и църквата.

— Това не беше много голяма пречка — каза той, като я гледаше с ироничен, потаен поглед. Постави едната си ръка на облегалката на пейката. Пръстите му почукваха по дървото, като почти докосваха рамото на Рени. Той изчака, за да види дали ще се отмести по-далеч. Не го направи. — Имаш някои много влиятелни приятели. Срещал съм съдията Холси, разбира се, но кой беше този епископ, който ти даде толкова бързо църковния указ?

— Епископ Голдън. Моят кръстник.

— Мисля, че направих грешка, като предпочетох Нина пред тебе. — Смехът му заглъхна и тъмнокафявите му очи побледняха. — Не, това не е вярно. Аз исках Нина. Нейната смърт… — Гласът му стана далечен. Настъпи дълга тишина, докато Холис гледаше някъде в пространството. Той се обърна изведнъж към Рени и каза нетърпеливо: — Какво искаш, Рени?

— Същото като теб — каза тя. — Североизточната железница.

Едната от гъстите вежди на Холис се изви в дъга. Пръстите му спряха да почукват за малко, след това започнаха отново.

— Наистина ли? И как точно предполагаш, че ще ти помогна да постигнеш амбицията на живота си?

— Аз виждам написаното на стената, Холис. Ти ще отнемеш контрола на баща ми.

— Наистина ли?

Чертите на Рени бяха много сериозни, очите непоколебими. Тя кимна напрегнато, като го наблюдаваше отблизо.

— Освен ако Джарет не открие нещо в счетоводните документи, което да те уличава, ти си успял много добре да дискриминираш Джей Мак.

Широкото лице на Холис не издаваше нищо.

— Ти ми отправяш много сериозно обвинение, Рени. Не мисли, че ми е приятно.

Тя пренебрегна обидените му възражения.

— Ти предложи да ръководиш сам разследването, като много добре знаеше, че Джей Мак няма да го позволи, след това приветства назначаването на Джарет.

— Защо не? — попита той нехайно. — Нямам какво да крия. Обзалагам се, че разследването на съпруга ти ще докаже това.

— Това, което научих от Джарет, е, че аз сериозно съм подценявала силата, с която си се домогвал до Североизточната железница. Предполагам, че си планирал превземането й почти от момента на пристигането си в Уърт Билдинг.

— Амбицията не е престъпление, Рени. — Погледът му бе многозначителен. — Както добре знаеш. В действителност, ако и ти не беше толкова амбициозна, аз се съмнявам дали бихме се срещнали сега. Нали? — Тя не трепна под тъмния му поглед и кимна. — Какво очакваш тогава?

Рени си пое дъх и произнесе бавно:

— Очаквам да имам същото влияние в работата на Североизточната железница — каза тя без заобикалки.

Холис не мигна, като чу искането й. Обаче не каза нищо. Широките му рамене се разтърсиха от силата на безмълвния му смях. Той изригна от него като гръмотевица в празната църква. Сълзи се появиха в ъглите на очите му и накрая той извади кърпа, за да ги изтрие.