Лей Грийнууд - Роуз

— Съгласен съм — рече Монти.

Джеф кимна.

— Аз искам да съм пръв — обади се Зак, като подскачаше на мястото си от вълнение.

— Ти си още много малък — възрази Джеф.

— Присъствието на Роуз го засяга толкова, колкото и останалите — заяви Джордж. — Той ще каже, каквото има да казва, и ще гласува.

Момчето се изправи и огледа кухнята като човек, който се подготвя за съдбоносно изявление.

— Аз мисля, че тя трябва да остане, защото я харесвам — заяви Зак и седна.

— Пилешки мозък — рече Тейлър. — Само това ли имаш да кажеш?

— Да изясним нещо — намеси се отново Джордж, като изгледа толкова сурово Тейлър, че той млъкна. — Никой няма да прави обидни забележки относно мнението на другите. Независимо какво мислите за разсъжденията им, мнението си е тяхно и те имат право да го изразят като всички останали.

— Но… — възрази Тейлър.

— Ако не се придържате към това правило, губите правото си да говорите. Съгласни ли сте?

Всички, с изключение на Тейлър и Джеф, кимнаха.

— Кой е следващият?

— Аз — обяви Тейлър и стана. Изглеждаше още по-висок — толкова беше слаб. — Първо, не искам никакви жени тук. Аз мога да върша домакинската работа.

Джордж гледаше намръщено Монти, за да предотврати избухването му.

— Категорично отказвам някаква си жена янки да ми готви. Освен това не обичам да ми заповядват. Откакто е дошла, непрекъснато ни нарежда какво да правим, а това не е правилно.

Тейлър млъкна.

— Мразиш ли я? — попита Джордж.

— Не е важно дали я мрази, или обича — възрази Джеф.

— Това може да повлияе върху моя начин на гласуване — каза Джордж.

— Не я мразя — призна без желание Тейлър. — Напоследък не се държи толкова лошо.

— Въпросът не е в това — намеси се Джеф.

— Свърши ли, Тейлър? — попита Джордж.

— Ами, да.

— Добре, Джеф, говори.

Думите се заизнизваха от устата му още преди да стане на крака.

— Въпросът не е дали я харесваме, или дали ни командва. Става дума за принципи. За онова, което ни причиниха янките по време на войната. За онова, което продължават да правят с нас чрез Реконструкцията 1 1 Реконструкцията на Юга след Гражданската война — б.пр. . Не мога да погледна тази жена, нито да си помисля за баща й, без да си представя хилядите смели момчета от Конфедералната армия, лежащи върху изровената земя с разкъсани от оръдейните изстрели тела, пролели кръвта си в калта на многобройните бойни полета. Как може да мислите за тази жена в кухнята и да не се сещате за семействата, чиито съпрузи и синове никога няма да се завърнат у дома? А за Мадисън? Дали ще се върне тук?

— Роуз не е виновна за Мадисън — възрази Джордж.

— Тогава какво ще кажеш за баща ни? Знаем, че янките са го убили. Разкъсали са го на парчета.

Джеф спря да говори и погледна братята си, но те мълчаха.

— Не разбирам как е възможно да си помислите дори за миг да задържите тази жена тук. Не мога да повярвам, че именно ти, Джордж, искаш това.

Джордж съзнаваше, че възражението на Джеф няма нищо общо с Роуз и баща й. Беше война и тя бе причинила страданията на Джеф и на другите като него. Никога нямаше да приеме Роуз, докато не се примиреше със загубата си.

Но той се питаше дали това някога ще стане.

— Имаш ли да казваш още нещо? — рече Джордж.

— Да. Не виждам как ще остана в тази къща, ако Роуз не се махне.

Джеф седна.

— Мисля, че ще е по-добре, ако се въздържаме от заплахи — каза Джордж. — Не е честно спрямо другите. Освен това кой знае дали някой няма да промени решението си. Ако отправяте предизвикателства по този начин, после ще бъде по-трудно да се отметнете.

— Аз няма да променя решението си.

— Кой иска да говори сега? — обърна се Джордж към близнаците.

— Ами, аз — рече Монти, но не стана. — Изобщо не бях доволен, когато Роуз дойде тук. Ако си спомняте, казах, че трябва да се отървем от нея. Казах го високо.

— Ти винаги говориш високо — намеси се Зак.

— Само че промених мнението си. Като оставим настрана, че Роуз е хубава, като картина и е една от най-добрите готвачки на света, тя е много свястна жена. Оценявам високо онова, което направи за нас днес следобед. Щях да застрелям проклетите мошеници и тук щеше да довтаса цяла армия. Тя разбра, че искат да ни измамят и знаеше какво да каже, за да ги спре. Единственото, което не мога да забравя е, че е янки. Знам, че не е участвала във войната, но баща й е участвал. Аз не сънувам кошмари за убити войници като Джеф, но мисля за бандитите и конекрадците, на които позволиха да дойдат тук, само за да ни направят толкова бедни, че да не сме в състояние да оказваме съпротива. Не искам да се караме заради нея. Най-после започнахме да се чувстваме като семейство. Ще съжалявам, ако това не продължи.