Лей Грийнууд - Роуз

— Не е лесно да се живее с него — съгласи се Джордж, — но не забравяйте, че на нас ни провървя повече, отколкото на него.

— Той непрекъснато ни го напомня — измърмори Монти.

— Побързайте — подкани ги Джордж. — Следващите няколко часа няма да са приятни за Роуз. Няма да й е лесно, ако още през първия час се пита дали ще седнем на масата.

— Аз ще съм там — каза Монти. — За мен храната е над всичко. Както и за Джеф.

Роуз се зарадва, че Зак дойде при нея в кухнята. Така щеше да се откъсне от мислите си.

— Джордж каза, че ще закъснее и аз трябва да налея млякото.

— Ще се бавят ли много?

— Не. Ще бъдат тук всеки момент. Джордж тъкмо се ядосваше на Джеф.

Тя никога не бе допускала, че сърцето й ще трепне така от тази новина. Съзнаваше, че съдбата й зависи не само от мнението на Джордж, но и че то е единственото, което съвпада с нейното.

— Ще имаме съвещание и аз ще гласувам — съобщи Зак.

— Не бива да й казваш — рече Тейлър, който вече беше седнал на масата.

— Така и предполагах — каза Роуз на двамата.

— Виждаш ли, тя вече знае, така че мога да говори спокойно.

— Джордж сигурно предпочита да не ми казвате — рече Роуз.

— Аз ще гласувам да останеш — гордо заяви Зак. — Не ме интересува какво говори Джеф.

— Долен издайник! — извика Тейлър и се хвърли към Зак. Момченцето се скри при Роуз.

— Само почакай, като те пипна.

— Сядайте и двамата! — заповяда Роуз. — Ако ще се биете, излезте навън.

— Трябва да налея млякото — каза Зак, като се усмихна с чувство на превъзходство над Тейлър.

— Побързай, защото чувам, че братята ти идват.

Джордж, Хен и Монти влязоха вкупом.

— Соления се мие — съобщи Монти. — Не знам какво прави Джеф, но нямам намерение да го чакам.

— След няколко минути ще съм готова — рече Роуз. — Може би дотогава ще дойдат.

В кухнята беше абсолютно тихо. На Роуз й се струваше, че всеки път, когато си поеме въздух, шевовете на роклята й пукат. Опита се да се успокои, но не успя. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере колко е разстроен Джордж. Хен рядко говореше, но тя не можеше да си припомни нито една вечер, когато Монти да е мълчал. И Тейлър не говореше много, но Роуз усещаше, че Зак гори от нетърпение да каже нещо.

Но и той мълчеше.

Зак използваше Джордж като барометър за държанието си и точно сега прогнозата беше за буреносно време. Зак благоразумно реши да обърне платна според посоката на вятъра.

Роуз знаеше, че този ден някога ще настъпи, но не очакваше, че ще е толкова бързо. Тук беше едва от месец, твърде недостатъчно, за да я опознаят. Все едно, гадаеха съдбата на непознат човек.

Притесняваше се за Джордж. Знаеше колко е важно за него да укрепи семейството. Отсъствието на Джеф от вечерята щеше да се окаже трудно за преодоляване препятствие. От времето, прекарано със семейство Робинсън, знаеше, че щом семейството е единно, щом чувстват, че действат в името на семейния интерес, те могат да преодолеят всяко неразбирателство.

Само че Роуз не беше сигурна дали обичта, която изпитваха момчетата един към друг, ще се окаже достатъчно силна, за да ги обедини при едно дори малко изпитание. Всъщност понякога се питаше дали изобщо братята Рандолф са способни да обичат. Те дори не разбираха какво е семейна лоялност.

Вратата се отвори и в кухнята влезе Соления. Тя въздъхна с облекчение, когато видя Джеф зад него.

Беше почти полунощ, когато Роуз стана от масата.

— Ще се чувствате по-удобно, ако проведете съвещанието си тук. Нощта е приятна. Ще постоя на двора. Може да има звезди на небето.

До единадесет часа още не бяха свършили с приготовлението на глигана, а тя трябваше да разтреби кухнята, след като вземеха решение. Въпреки всичко беше приятно да си мисли за шунката и наденичките в килера. Наистина им трябваше помещение за опушване на месо. Не мислеше, че свинското може да се консервира най-добре само със сол. Ще поговори за това с Джордж утре.

Ако останеше.

— Ще ти правя компания, госпожо, ако нямаш нищо против — предложи Соления, като стана заедно с нея — Познавам малко съзвездията.

Ревност жегна Джордж. Никога не бе седял на лунна светлина с Роуз, нито й бе говорил за звездите. И ден не минаваше, без да открие нещо ново, което искаше да сподели с нея. Може и да не му се удадеше повече възможност. Но насочи отново мислите си към предстоящия неприятен разговор.

— Всеки от нас ще има възможност да сподели какво мисли — започна той. — И кажете всичко сега. Независимо от решението, което ще вземем, не искам да говорим отново по същия въпрос. Никой няма да прекъсва другия или да задава въпроси, докато не е свършил. Ясно ли е?