Лей Грийнууд - Роуз

— Така е — потвърди Монти с дяволито пламъче в очите.

— Не ставай глупав — рече Хен. — Тя не говори за мъже, които са искали да се женят за нея.

— Искаш да кажеш, че те… — той не можа да намери подходящи думи.

Джордж едва не прихна да се смее, като чу възмущението на Монти. Оказа се, че не е толкова наясно с нещата, колкото си мислеше.

— Да — потвърди Роуз, като се притече на помощ на Монти.

— Братята ти защо не са ги застреляли? — поиска да узнае Зак.

— Нямам братя — отговори тя. — Изобщо нямам семейство.

— Тогава можеш да станеш член на нашето — предложи Зак.

— Благодаря — отвърна Роуз с разтреперани устни, — само че за да стане това, един от братята ти ще трябва да се ожени за мен.

— Джордж може да те вземе.

Думите на Зак предизвикаха тръпки на вълнение и страх у Джордж. Мисълта, че Роуз би могла да остане близо до него, породи чувство на приятно очакване дълбоко в душата му. Но съзнанието, че ще бъде обвързан с един човек до края на живота си, го изпълни с опасения.

— Джордж не може да се ожени за мене, само за да ме закриля — започна да обяснява Роуз на Зак. — Мъжете се женят по съвсем други причини.

— Какви причини? На нея никак не й се искаше да отговаря на този въпрос, особено пред Джордж.

— Защо не попиташ брат си?

— Ти го каза — рече Джордж с многозначителна усмивка. — Ти трябва да му отговориш. Освен това, изгарям от любопитство да разбера защо се женят мъжете според жените.

— Опитваш се да ме поставиш натясно — възпротиви се тя. — И тримата ще се нахвърлите върху мен, каквото и да кажа.

— Обещавам, че дори няма да се усмихнем.

— Ти говори само за себе си — рече Монти. — Аз изгарям от нетърпение да се нахвърля върху нея.

Той явно се държеше предизвикателно, но Роуз не можеше да го приеме сериозно. Как би могла една жена да се интересува от седемнадесетгодишно момче, независимо че е пораснало и красиво, когато то имаше двадесет и четири годишен брат като Джордж, намиращ се в същата стая? Раменете на Джордж бяха два пъти по-широки от тези на Монти. А и цялото му младежко въодушевление избледняваше пред властното спокойствие на брат му. Монти беше прозрачен като изворна вода. Джордж представляваше плетеница от неясни загадки, потиснати страсти и едва сдържано напрежение, които са непреодолимо предизвикателство за всяка жена.

Роуз не обърна внимание на приказките на другите и погледна Зак право в очите.

— Мъжът трябва толкова много да харесва жената, че да не иска тя да си тръгва от него.

— Аз не искам да си тръгваш. Ще се омъжиш ли за мен?

Роуз трябваше да се извърне, за да скрие насълзените си очи.

— Благодаря ти, Зак, но законът не позволява на малките момчета да се женят.

— Всичко, което искам да направя, е забранено от закона — възмути се момчето. — Тогава се омъжи за Хен. Той ще застреля онези мъже в Остин.

— Тя стана.

— Сигурна съм, че ще го стори, но и той е твърде млад.

— А Джордж достатъчно ли е възрастен?

— Да.

— Тогава защо…

— Мисля, че за тази вечер зададе прекалено много въпроси — прекъсна го Роуз. — Време е за сън.

— Чудя се защо ли не се е омъжила? — каза Монти, когато си лягаха.

— Предполагам, че не сте я питали? — отговори Джордж.

— С това лице и тяло! Ако знаеха и как готви, щяха да се наредят на опашка оттук до Остин. Самият аз се изкушавам да и предложа.

— Ти!

Джордж не можа да повярва колко много го разстрои идеята на Монти, че може да се ожени за Роуз.

— Какво се чудиш? Не съм грозен, а и тя ме харесва.

— По какво съдиш?

— Държи се добре с мен.

— Плащат й, за да се държи добре с теб.

— Знам, но има разлика.

Джордж не искаше да си признае откровено за надигащата се у него вълна на гняв.

— Няма да удостоя тази забележка с отговор, като те попитам какво имаш предвид. Освен това тя е по-възрастна от тебе.

— Няма закон, който да забранява на мъжете да се женят за по-възрастни жени. Пък и в случая с Роуз идеята не е никак лоша.

Джордж изпитваше необходимост от помощта на Хен, за да вразуми брат си, но тази нощ беше ред на Хен да спи навън.

— Съгласен съм, че е необичайно за такова хубаво момиче да не е омъжено, но не виждам защо ти искаш да се жениш за нея?

— Хубаво! — възкликна Монти. — Момиче! Та тя е жена, при това красива, и на теб много добре ти е известно. Кой знае каква приказки си й разказал, за да я доведеш тук, и ако не беше такова студенокръвно животно, сигурен съм, че самият ти щеше да я свалиш.