Лей Грийнууд - Роуз

— Роуз винаги удържа на думата си — рече Джордж по-скоро на себе си, отколкото на братята си. — Изглежда жена с чисти идеали и силен характер.

— Ние искахме някой само да готви и да чисти — отбеляза Джеф.

— Вероятно един ден ще се радваме, че сме получили нещо повече — отговори Джордж.

— Кое те кара да мислиш така?

— Не знам. Чувствам го.

— Престанете да дрънкате, а се бръснете — прекъсна ги Монти. — Умирам от глад и се обзалагам, че тя няма да пусне никой в кухнята, ако не е избръснат гладко като бебешко дупе.

— И да си облечете чисти ризи — напомни им Зак.

— Нямаме чисти — изтъкна Хен.

— Облечете си онези, с които бяхте снощи — посъветва ги Джордж. — Няма да е лошо.

— А довечера и утре вечер? — попита Хен.

— За това ще мислим по-късно.

— Не беше необходимо да се притесняваме за бръснене и чисти ризи, докато готвех аз — отбеляза Тейлър.

— Само се притеснявахме да не пукнем — озъби се Монти.

— Оценяваме старанието ти — каза Джордж, като се надяваше, че Тейлър действително му вярва, — но трябва да признаеш, че Роуз е много по-добра готвачка.

— И е по-хубава — добави Монти, комуто явно доставяше удоволствие да дразни по-малкия си брат.

— Всички вън — нареди Джордж. — Няма да отлагам закуската си, ако смятате да се сбивате.

— Среши си косата, Зак — каза Джеф. — Тя няма да те търпи на масата с този вид на настръхнал от ужас рис.

— Не ме е страх от рисове.

— Стига сте се заяждали — намеси се Джордж. — Гладен съм.

Шестимата се изнизаха през вратата и след малко видяха Роуз да нарежда дърва за огън под казана за пране.

— Преди да седнете на масата, искам да напълните този казан с вода. И искам да сложите вътре всичко, освен дрехите на гърба си.

— По дяволите! — изруга Монти.

— Не може ли след закуска? — попита Джордж. Беше гладен не по-малко от Монти и заповедта да напълнят с вода казана за прането и да донесат всичките си дрехи, преди да се нахранят, го ядоса.

— Помислих си го — отговори Роуз, — но как да ги задържа, след като се нахранят?

— Можеше да ги попиташ.

— Можех — призна Роуз, — но така е по-лесно.

— Да не би да я оставиш да и се размине? — поиска да разбере Монти.

— Какво да й се размине? — сопна се разгневен Джордж. — Вие гласувахте да наемем домашна помощница. Прането влиза в задълженията й. Щом искаш да свърши работа, дай й възможност.

— Да си го свърши сама. Нямам намерение да я спирам.

— Няма ли да ти е неприятно да рови из нещата ти?

Очевидно тази мисъл не бе минавала през главата на Монти.

— Аз не искам никой да ми рови из нещата — заяви Хен.

— Може да прави каквото си иска с моите дрехи — рече Зак. — Аз дори не ги харесвам.

— Никоя жена не може да пипа нещата ми — отсече Тейлър.

— Сигурен съм, че тя не иска да го прави — каза Джеф. — Вероятно ще използва пръчка.

— Момчета, донесете си дрехите — рече Джордж. — Джеф и аз ще се заемем с водата.

— Имаш ли нещо против да ми донесеш нещата? — обърна се Джордж към Хен.

— Не. Ще ти помогна веднага, щом свърша.

— О, по дяволите, ще дойда с теб за вода — рече Монти.

— Джеф ще го направи — каза Джордж, като погледна особено изпитателно Монти. — Ти виж дали Зак и Тейлър няма да оставят половината си дрехи под някоя дъска на пода.

— Не трябваше да оставяш да й се размине — настоя Джеф, докато отиваха към кладенеца.

— Какво да й се размине? — попита Джордж.

— Това, че ни командва, сякаш е някой генерал, а ние сме редници.

— Предполагам, че няма да го прави, когато почувства, че искате да й помагате — отговори Джордж.

— Не бива да я поощряваш да издава заповеди. Ти трябва да го правиш.

— По дяволите, нали затова я наех — сопна се Джордж, като пусна ведрото в кладенеца. Щом чу плисъка на вода на дъното, започна да го изтегля. — Не искам да се безпокоя за готвенето, чистенето и другата домакинска работа.

— Да, но тя започна да се самозабравя.

— Щом е така, можем да я уволним и да наемем друга.

Джордж подаде първото ведро на Джеф и пусна второто в кладенеца. Водата се разплиска отново и той пак издърпа ведрото.

— Това е нашият дом, Джеф, и ние решаваме какво да стане. Но когато наемеш някого на работа, не може да му вадиш душата и да очакваш той да бъде доволен.

— Изобщо не ме интересува дали е доволна.

— В такъв случай допускаш голяма грешка — Джордж извади ведрото от кладенеца. — Хайде. Колкото по-бързо напълним казана за прането, толкова по-скоро ще ядем.